Чакахме го няколко часа. После в продължение на 10 минути ни даваше почти едносрични отговори. Докато изведнъж една негова фраза не ни уби. "Без мен франция никога нямаше да стане световен шампион през 1998 г."
Емил Костадинов хвърля поглед към Георги Георгиев -колега от най-хубавите години и преводач за един ден. Той дръпна от цигарата си и промърмори: "Моят гол на "Парк де Пренс" през 1993 г. провокира и създаде реформите във френския футбол."
От мача България - Швейцария до разправиите по лицензирането на стадион "Българска армия" - ежедневните теми не спират да пълзят по спортния директор на ЦСКА. Той умело жонглира с двата си телефона, духом почти отсъства от разговора ни. Чисто и просто цинично поведение. Стана по-разговорлив само когато засегнахме темата за славното минало.
"Навремето имахме късмета в България да се съберем трима или четирима играчи от световна класа. В националния отбор градяхме всичко върху основа, която превъзхождаше много средната европейска класа", спомня си Костадинов. И наистина няма как да забравим буталото Лечков, Балъков и неудържимото трио Стоичков-Пенев-Костадинов.
"Бяхме родени победители. - казва Коща, палейки поредната цигара. - Този колектив се изгради с желанието да пренесе таланта си към най-големите европейски клубове. Бяхме решени да успеем в живота. Мисля, че през 1994 г. събрахме плодовете от труда си."
Такъв амбициозен дух обаче Костадинов и Георгиев не виждат при наследниците си. "На българския футбол не му липсва потенциал - подхвана Костадинов. - От известно време нашият отбор наистина страда от осезаема липса на дисциплина. Браво на Лотар Матеус, че въведе малко ред в цялото положение. Например той се лиши от плейбоя Валери Божинов, който само оглавява кориците на списанията, а от месеци не е вкарвал за Парма", добави Костадинов.
"Надявам се поне, че след пропиления старт на квалификациите публиката иде напълни стадиона. Все пак съм убеден, че феновете ще дойдат да видят първия мач на Матеус. Една дума за съперника? Със сигурност българите сме доста по-талантливи."
С финалните си думи Коща ни вледени в последните минути. Също както го правеше в доброто старо време.
