След такъв мач между Левски и ЦСКА дълбокомислените анализи са излишни. Футболът е преди всичко емоция и краят на този мач го доказа в пълна степен. Ако трябва да бъдем точни - краят на двубоя от осминафиналите за Купата на България, който ще остане в историята и дълго ще се помни. Когато нямаш футболисти, когато нямаш игра, когато нямаш треньор, когато си пред финансов колапс, един подобен триумф е с изключителна стойност.
Съдбата избра Левски, носеше го на ръце през целия мач и накрая в условията на невероятен драматизъм го отведе до победата. Дузината чисти голови положения за ЦСКА нямат никакво значение, уникалната грешка на рефера Цветан Кръстев, който не даде дузпа за червените, също. Те могат да бъдат посочени като оправдание или извинение, но това не променя крайния факт. В края на една злощастна година съдбата бе приготвила за привържениците на Левски един наистина уникален коледен подарък. Защото хванатите дузпи от тигъра Илиев и заключителният акорд на Дъстли Мюлдер ще залепят задълго усмивката на лицето на всеки истински левскар. Тези моменти наистина са безценни, те осмислят дългите страдания и мъки. Те са компенсация за всички лоши моменти.
Левски получи своя голям миг в сезона на своята стогодишнина. Може и да няма купи и титли, но отстраняването на вечния съперник е с не по-малка цена. То идва като по поръчка, за да направи синята Коледа приветлива. Оценките за състоянието на отбора, тактическата постройка и играта са напълно безсмислени. Все пак за протокола. Левски подчертано търсеше развой без голове. Като боксьор, който няма никакви удари в арсенала си, сините решиха да прекарат мача в клинч. Тежките прави и крошета на съперника не успяха да ги поставят на колене, до фатално отброяване не се стигна. В тази игра са важни головете, а футболистите на ЦСКА не успяха да отбележат такъв от многобройните си ситуации. При толкова много пропуски сякаш лотарията бе с предопределен край. Независимо, че Левски три пъти върна ЦСКА от небитието при дузпите.
Точно преди 2 месеца ЦСКА размаза Левски с класически резултат. И това не бе най-страшното за сините. Можеше да се стигне и до разгром. Два месеца по-късно ЦСКА създаде по-голям брой голови положения (всъщност Левски не създаде нито едно) и не стигна до нито един гол. Всеки един от героите можеше да изживее повторно мига на триумфа. Но нито Гъргоров, нито Марсиньо, нито Василев, нито Милисавлевич, нито Чочев се възползваха от своите възможности. Явно на този етап класата на ЦСКА е само за един голям мач. За втори трябва още. Обективността изисква да се отчете, че поне на този етап ЦСКА е по-добрият отбор. Или поне има със сигурност едно по-силно оръжие - центриранията. Сините отново бяха без отговор при подобни положения и късметът ги покри. Общо взето, топката отиваше винаги до червен футболист. Високите топки и пасовете на Гъргоров - това са всичките опции на ЦСКА в нападение. Отсреща обаче нямат и толкова. Гари пак беше фигурант, a Type и Макриев - статисти. Напредъкът на Гаджев се изразява в това, че вече не греши всяка втора топка. При това положение е ясно какво ще подчертават в Левски. Колективният дух и борбеността - може би пък не е толкова малко. Този отбор така или иначе отдавна е забравил да играе истински футбол. А и както се вижда, феновете вече въобще не са толкова придирчиви. Те са готови да се радват дори когато противникът те е смазал от голови положения и накрая с късмет си спечелил.
Този исторически мач създаде още няколко интересни събития. Първото е, че Цветан Кръстев се зачеркна като сериозен съдия. Оттук нататък може да живурка до навършване на пределна възраст в А група, но никога повече няма да бъде съдията, за който го мислихме. В неговата професия един миг решава всичко. Той взе грешното решение, без да има никакви извинителни причини. Ситуацията при удара в ръката на Макриев бе кристална. Добрият съдия я отсъжда без колебание, слабият си търси причини да не го направи. Кръстев избра втория вариант. Дали от страх, дали защото Левски трябваше да бъде победител, само той си знае. Този мач обаче завърши, след като той взе грешно решение. Не бе убедителен и в останалите отсъждания, спести доста картони и в двете посоки. Накрая от цялата му философия оцеля само критерият за по-свободна игра. Но това е твърде малко. Друг е въпросът защо и това дерби бе ръководено от него. Защо БФС и съдийската комисия крие всички други мишоци, изключая Георги Йорданов. Но те най-добре си знаят!
Вторият щрих, който задължително трябва да бъде отбелязан, е неприсъщото за дербито спортсменство. Някой ще каже, да, ама след мача Менди тръгна на бой. Оставете го Менди... Да видим обаче по какъв начин се държат в дербито Вальо Илиев, Гъргоров, Янчев, Станислав Ангелов, Мулдер, Даниел Димов, че дори и младоците Цонев и Вутов. Те залагат един нов стандарт в дербито. Цивилизован, спортсменски, уважителен. И това вече се превръща в традиция. Благодарение на техния морал и етика наистина разбираме, че това е само една игра, която свършва след 120 минути и дузпите. И нищо не е на живот и смърт. Това послание е най-важното.
Жаклин Михайлов, „Тема Спорт“
