Три дни след края на европейското приключение на ЦСКА, което свърши с онова 15:12 в златния гейм в Полша, треньорът на червените Александър Попов все още не може да си намери място. Осъзнава, че и полуфиналът е нещо наистина голямо, но няма как и да не съжалява за пропуснатата златна възможност. Винаги мъдрият специалист обаче знае и къде да търси успокоението -на същото място, където се родиха и предпоставките за успеха: в професионализма в залата всеки ден. Той е гаранцията и за нови славни победи.
Г-н Попов, няколко дни след края на европейското ви приключение боли ли ви още, или вече оценката ви е положителна за всичко свършено през сезона?
- Ами мисля, че сме в плен и на двете състояния. Няма как да ни мине толкова бързо. Обаче сме длъжни да вървим напред. Предстоят ни много мачове тук, 6 България. За два месеца има да изиграем над 20 срещи. Така че нямаме физическата възможност да мислим за стари възможности, които сме пропуснали. Няма как да не признаем обаче, че бяхме много близо до финал, което наистина рядко се случва, много трудно ще бъде повторено и затова трудно го преглъщаме.
Това ли беше най-хубавата ви година като треньор? Ясно е, че ви предстоят още битки, и все пак...
- Не мога да обобщавам такива неща.
Тогава дали бихте могли да кажете, ако се обърнете назад, победата над Зенит Казан ли ви донесе най-много радост и тя ли беше най-силният мач на отбора?
- Всеки мач в Самоков, всяка победа, дори тази, която беше постигната без публика, си има своето очарование. Така че отново ми е трудно да степенувам. Макар че наистина от спортна гледна точка победата над Зенит е най-големият успех не само през тази година, но и по принцип. Последните, бих казал, много години това е най-голямата победа на наш клубен отбор. Да, много важни са мачовете за класиране в края на групите, срещу Зираат, полуфиналът срещу ЗАКСА. Все много силни мачове за нашето ниво и все пак битката с олимпийски шампиони, с руски национали, със звезден тим от ранга на Зенит е нещо наистина много голямо за нас.
Именно този мач предизвика и серия от много позитивни писания в пресата за вашия отбор. Усетихте ли вие някаква промяна в отношението на медиите, в отразяването на мачовете от страна на обществото като цяло?
- Аз имам доста специфично мнение по въпроса. Последните две години наистина имаме много ласкатели. Много съм внимателен аз към тях. Защото съм много години в България, а и не само В България, това е характерно за спорта: много бързо ни величаят, много бързо ни свалят на земята. Така че аз наистина съм внимателен към цялата еуфория, а и, от друга страна, към прекалената трагедия. Много бих се радвал и ми е интересно, когато има анализи, които не обхващат само последната седмица или последния мач в представянето на някого, не само на моя отбор, а по принцип. Малко no-обобщено, малко по-задълбочено. Обичам да се вниква във философията на нашия тим, на това, което се опитваме да правим през последния сезон, през последните години, а не да се върви след събитията - като бием, да сме велики, пък като паднем, да сме най-лошите. Много е хубаво всички да знаят, че спортният успех не е само два часа край мрежата или на терена. Това е един дълъг и сложен процес и ако не се изпълняват всички изисквания, жертви, които той налага, ако не се върви крачка по крачка по този път, ако не се изкачва бавно и с търпение тази стълбица към успеха, позитивните явления са много кратки, много бързо биеш, но и много бързо падаш. Така че мнението на журналистите естествено, че е важно, но винаги съм бил с едно на ум към него.
В този сложен процес, за който говорите, няма ли място и федерацията като такава? Каква беше подкрепата на българската федерация по волейбол за вашия отбор през този сезон?
- През последните години федерацията ни помага с логистика. Разбира се, че са ни помагали.
Но президентът Данчо Лазаров така и не се появи на ваш мач в „Арена Самоков". Това не ви ли обижда до някаква степен?
- Не, наистина не се появи. Но получихме поздравления 8 писмен вид. Освен това на мачовете имаше други представители на федерацията. Така че мисля, че не трябва да се гледат под лупа действията на президента, защото не е коректно.
Казахте при прибирането си от Полша, че ще се постараете да запазите отбора още една година в този му вид, в този му състав. Означава ли това, че и вие ще останете начело като треньор и няма да бързате да предавате функциите си на Ники Иванов?
- Ако внимателно следите думите ми, ще разберете, че според мен имаме още лимитирано време, може би година, а може би малко повече, знам ли, не съм пророк. Все още състезателите ни играят и се чувстват добре, показват добър волейбол и е логично да се опитаме да запазим, доколкото е възможно, силното, голямото ниво. Това исках да кажа на летището.
Един въпрос, който отдавна вълнува. Мислите ли, че Георги Манчев върви по пътя на Ники Иванов и може пълноценно да го замести, когато той окончателно се откаже от спортна кариера?
- Много ми е трудно да прогнозирам. Работим в тази насока. Зависи от твърде многобройни фактори. И от него, и от нас. И от обстановката. Никой не може да гарантира тези процеси. Ние се опитваме да си намерим млади заместници не само на мястото на Ники, но и на други постове. Така че много ни се иска, но дали ще успеем, е трудно да се каже на този етап.
Мислите ли, че ще имате проблем в лицето на Пирин за титлата и Купата 6 България през този сезон?
- Ще го кажа така, надявам се да бъда правилно разбран: в спорта няма нищо сигурно. Единственото сигурно е, че можеш да си професионалист и да се опитваш да даваш максимума от себе си непрекъснато. Не в определен момент, а непрекъснато. Оттам нататък факторите са много.
От всичките тези големи отбори, които дойдоха в България, от всичките тези големи имена, които се озоваха в „Арена Самоков", има ли тим, състезател, на който ви се иска да бъдете треньор?
- Това е наистина подвеждащ въпрос и няма как да отговоря точно. Но наистина беше голямо удоволствие в последните три години, не само през последните два сезона, да се срещаме с елита на Европа. Да играем в Шампионска лига. Това е страхотно предизвикателство - да излизаме като противници на световни звезди, на големи отбори, на шампиони в Западна Европа.
