1. Novsport
  2. Волейбол
  3. Драган Нешич: Още малко и минавам на мъже

Драган Нешич: Още малко и минавам на мъже

Треньорът на женския национален отбор по волейбол Драган Нешич говори за промените в отбора, предстоящия сезон и за по-далечния хоризонт в професията

Драган Нешич: Още малко и минавам на мъже

Националният отбор по волейбол за жени се събира на лагер преди квалификациите за европейското първенство в Сърбия и Италия през 2011. "7 дни спорт" потърси старши треньора Драган Нешич, който говори за промените в отбора, предстоящия сезон и за по-далечния хоризонт в професията.

 
- Г-н Нешич, вече е ясен съставът на националния отбор. Освободихте някои волейболистки, взехте нови. Как се стигна до тези промени?
- Освободени волейболистки няма. Има състезателки, които нямат възможност да се присъединят заради тежкия сезон в клубовете. Това са Елина Колева, Илияна Петкова, Радостина Цитигой и Анета Германова. Тези момичета винаги са играчи на високо ниво за България и ни помогнаха много. Нормално е състезателки на по 30-32 години да не искат повече да играят за националния отбор. Мисля, че тази година може да направим смяна на поколенията. Отдолу идват страхотни момичета, които станаха 4-и в света миналата година. Имаме и състезателки, които са родени през 1985 г. като Ева Янева и Страшимира Филипова. Те вече имат достатъчно опит. Същото важи за Любка Дебърлиева, Диана Ненова, Мария Филипова. Трябва да се преборим в евроквалификациите и да направим състав за бъдещето.
 
- Най-голямата новина обаче беше завръщането на Антонина Зетова, която през септември става на 37.
- Да, така е. Тя се връща, защото след отказването на Елена Колева имаме нужда от опитен диагонал. И аз, и президентът на федерацията г-н Лазаров говорихме с Тони. Казахме й каква е ситуацията и какво търсим от нея. Основната й роля на лагера ще бъде да помага на волейболистки като Петя Цекова и Емилия Николова, които ще играят като диагонали в бъдеще. Зетова играе много добре в Италия и аз съм й благодарен, че иска да поеме този ангажимент и да облече отново екипа на България. В момента в националния отбор имаме само две нападателки със сериозен международен опит - Ева Янева и Елица Василева. Мисля, че ни е необходим още един такъв състезател и Тони Зетова е точният човек
 
- Кога решихте да я поканите?
- Когато Финландия върна двете си най-опитни състезателки и Гърция ангажира за треньор Джовани Капрара. Положението в групата ни става малко по-сложно от това, което мислехме преди 3 месеца. Ние искаме да сме лидер в тази група и няма защо да го крием. Зетова ще помогне само в квалификациите, но на европейското първенство през 2011 ще бъдем без нея. Няма смисъл да я мъчим. Трябва да мислим за младите момичета, които имат страхотни качества. На този етап обаче Тони ще помогне много.
 
- Какво очаквате от сезона?
- Това лято трябва да налеем основите на новия национален отбор. Това е голямата цел. Очаквам високи резултати, както досега. Най-високи. В европейската квалификация не може да рискуваме нищо и това е още една причина за привличането на Тони Зетова. Основното нещо за нас е да спечелим квалификациите още през май, а след това спокойно да готвим отбора за Евро'11. Имаме и Европейска лига, където с младите състезателки
трябва да стигнем финалната четворка
 
- Най-много волейболистки в състава са от ЦСКА. Те спечелиха всичко в България. Планират да участват и в Шампионската лига. Вашият коментар?
- Петте момичета в националния отбор са на много добро равнище. Няма никакви интриги. Просто това е качество на състезателките. Все пак ЦСКА е абсолютен шампион на България. Колкото до Шампионската лига... Аз работя в Йези (Ит). Миналата година спечелихме Челъндж Къп, а тази година искахме да играем за купата на CEV. Сигурно се чудите защо. Този сезон пред нас в Серия А има 3 отбора с по-висок бюджет - Пезаро, Вила Кортезе и Бергамо. За каква Шампионска лига говорим, след като ние в италианското първенство не може да ги бием тези отбори. Мисля, че моят отбор Йези имаше много по-голяма полза от турнира "Чалъндж Къп", защото там нямаше други италиански отбори и ние го спечелихме през март. Лично аз планирам моя сезон, като си отговарям на въпроса - каква може да ми е целта. Според мен няма смисъл да участваш в Шампионската лига, за да изиграеш 3 мача в групата и да отпаднеш. Трябва да гониш финалната четворка. Вижте Цървена звезда - те от много години могат да играят в Шампионската лига, но предпочитат турнира за Купата на CEV. Преди 3 г. играха финали, тази година пак. Този отбор е почти като ЦСКА. Важно е докъде могат да стигнат нашите момичета. А не в какъв турнир и с какво име ще играят. Не трябва да се лъжем. Когато знаем истината, работим по-добре.
 
- Какви са вашите планове? Ще останете ли в националния отбор?
- Мисля за това. Всяка година става все по-трудно и по-трудно. Бих искал да съм треньор на България още много години. Всичко, каквото направихме досега, беше подготовка за един силен национален отбор. Предстои да берем плодовете от тази работа през последните 3 г. Да започнем да ставаме отбор с голямо значение в Европа. Да ни уважават, да бием, да влезем в топ 4 на Европа и да се класираме за световното първенство. Нормално е да искам да съм част от това нещо. Моят президент в Йези обаче и тази година ме натиска и основният въпрос е кога ще приключат ангажиментите ми с националния отбор на България. Миналата година закъснях с 2 месеца. Аз работя в Италия, а моето семейство живее от това нещо. Когато дойде моментът да избирам между клуба и националния отбор, ще седнем с г-н Лазаров и ще говорим. Ако сме доволни от работата, винаги можем да намерим решение.
 
- Какво научихте като треньор на България?
- Много неща. Националният отбор ми даде много - един голям шанс, който използвахме по най-добрия начин. Дойде време да връщаме на федерацията това, която тя ни даде. Освен това искам да благодаря на всички момичета, с които работих. Всяка една от тях правеше всичко от сърце.
 
- Не се ли изкушавате да работите с мъже? Все пак там е големият волейбол.
- Искам, но имам цел с жените: да играя финал в Серия А1 и за Купата на Италия, а освен това да спечеля Купата на CEV. Искам да спечеля и Шампионската лига или поне да играя финал. Тези три неща мога да направя в близко бъдеще, ако работя със силен отбор, разбира се. След 2-3 г. ще бъда на 42-43. Когато стана на 45, ще започна да работя с мъжки отбор. Мъжкият волейбол е много по-различен от женския. При жените можеш да станеш треньор на 25-26 г., както стана при мен. При мъжете това е невъзможно. Там трябва да си на по-сериозна възраст, за да поемеш силен отбор. А аз нямам желание да работя с тим без амбиции.
 
- Какво е най-важното при работата с жени?
- Има една дефиниция, която миналата година ми даде треньорът на женския национален отбор по баскетбол на Италия. Той много години беше треньор на сериозни отбори в Серия А1 при мъжете. Та той казва, че разликата е само една. След тренировка с жени се прибираш вкъщи и мислиш как да контролираш емоционалното състояние на своя отбор. А когато работиш с мъже, се прибираш и мислиш как да напреднеш тактически в играта. Това е.
 
- Усеща ли се финансовата криза във волейбола в Италия?
- Да, в много голяма степен. Ще дам пример с моя отбор. Тази година собственикът ми се опитва да похарчи 300-350 хиляди евро по-малко. Пак се връщам на ЦСКА. 350 000 евро мисля, че мъжкият и женският отбор не харчат за година. Въпреки това мъжете направиха страхотно нещо. Поздравявам Сашо Попов. Те са опитни и младите могат да растат покрай тях.
 
- Вие сте сърбин, който е женен за българка и работи в Италия. Какви са приликите и разликите между трите нации?
- Има страшно голяма разлика. Италианците са по-различни. Те живеят в по-богата държава. Не е лесно да се работи с тях, въпреки че имат всичко и разполагат със състезатели. При сърбите - можеш да ги биеш по главата да правиш каквото си искаш, няма проблем. Ако те си поставят цел, ще направят всичко, за да я постигнат. И мъжете, и жените имат страшно голям хъс. В България успях да направя така, че нашият отбор също да е с голям хъс. Престанахме да се притесняваме, започнахме да уважаваме сами себе си.