Евгени Иванов свали националната фланелка в края на май. Този път завинаги. Отсъствието му ясно се усети при гостуването ни на Куба. Според него тимът тепърва трябва да намери своя ритъм. Ето какво сподели Иванов пред в. „Тема Спорт"
Евгени, очакваше ли подобен развой на мачовете ни срещу Куба?
- Не, честно казано, не очаквах. Давах си сметка, че срещите ще са трудни. Не предвиждах нито убедителна победа, нито загуба.
Отсъствието на Пламен Константинов оказа ли влияние?
- При един първи мач 8 състезание от подобен ранг много фактори могат да окажат влияние. Това дали един конкретен човек отсъства, не е чак от такова значение. Моментната ситуация В отбора е такава, че треньорът е нов, много нови момчета търсят изява и място в отбора - нормално е напрежението да е огромно.
Може ли да става въпрос за прегаряне в нашите играчи?
- Абсолютно. Това беше дебютна среща за треньора, младите момчета искат да се докажат. При отсъствието и на по-опитните като Пламен и мен нормално е да има пренавиване.
Какво да очакваме от предстоящите мачове с Япония? Какви мерки според теб трябва да се предприемат и опасяваш ли се, че двете загуби могат да повлияят демотивира-що на момчетата?
- За щастие следващите ни мачове са домакински, и то с най-слабия отбор в нашата група. Това е възможно най-добрият вариант. Ако момчетата успеят да се отърсят от напрежението, да покажат реалните си възможности, да постигнат хубави и убедителни победи в зала "Конгресна", ще могат да продължат участието си 8 лигата много поосвободени.
Предвид лошия старт в Световната лига какви са очакванията ти занапред? Имаме ли шанс да завършим на челните позиции в групата и кой е основният ни съперник в нея?
- Твърде рано е да се говори за крайно класиране. Много неща все още са под въпрос. Първо, не знаем какво ще бъде представянето на отбора на Куба на българска земя. Второ, съставът на Русия още не е напълно ясен. Редица факти могат да се променят с течение на времето. Без съмнение "Сбор-ная" са най-сериозният претендент за първото място, а нашият отбор и този на Куба ще търсят положителната точкова разлика.
Какво е усещането, когато си отстрани и знаеш, че не можеш да помогнеш?
- Носталгия у мен не бих казал, че има. Разбира се, когато седя пред телевизора и гледам, тръпката в мен не е изчезнала. Но аз съм реалист. Не живея с фантазията, че едва ли не, ако аз бях на терена, нещата щяха да се развият различно.
Нещо ново около бъдещето ти, къде ще те гледаме през есента?
- Засега яснота няма, нищо не мога да кажа.
Липсва ли ти еуфорията около мачовете на националния отбор?
- Може би не толкова много, колкото самият аз очаквах. Чувствам се добре. Пренасищането беше сериозно за мен. Като че ли спокойствието ми се отразява отлично.
Виждаш ли в някой от сегашните национали своя заместник или с отказването ти се получи пробойна, която скоро може и да не се запълни?
- Незаменими хора няма - нито в спорта, нито във всяка една област на живота. Играчът, който заеме моето място в отбора, вероятно няма да играе по напълно идентичен начин като мен. Сигурно ще има различия, но той може да даде на тима нещо, което аз не съм успял, а това е хубаво. Едно е сигурно обаче - който и да заеме моето място, той трябва да се бори за него с много хъс, амбиция и воля за победа, защото дотам даром не се стига. В момента има няколко кандидати, но кой от тях ще бъде мой заместник ще се реши на игрището.
Да те очакваме ли един ден под някаква форма пак в националния отбор?
- Човек никога не знае. Засега аз нямам подобни планове. Но никога не е ясно как ще го завърти животът. Както видяхте, преди две години бях решил да се откажа от националния отбор, но миналата година се върнах и играх във Варна.