Тази вечер ще бъдат обявени и връчени наградите за Спортист на годината, Треньор на годината и Отбор на годината. Измежду тези три отличия, волейболът е с най-големи шансове да спечели третото. Цели четири волейболни отбора попаднаха сред номинираните, но, ако се съди по връчените наскоро награди Спортен Икар 2010, най-вероятно и сега везните ще наклонят към младежкия национален отбор, който завоюва сребърните медали от Европейското първенство в Беларус. Неговият старши-треньор Николай Желязков е и между номинираните за Треньор на годината. "Това, че изобщо съм сред номинираните, за мен е достатъчно голямо признание," заяви специалистът пред BGvolleyball.com и скромно насочи разговора ни към отбора като цяло. Първо разговаряме за Икар-а.
- Наистина успехът е страхотен. Мисля, че, погледнато назад в историята, рядко младежки отбори са печелили такава награда за Отбор на годината. От една страна, това е голям успех за нас, но от друга, говори и, че в колективните спортове конкуренцията не е чак толкова голяма и въобще има едно отстъпление. Реално погледнато, спортът ни има три отбора - волейбол мъже, волейбол жени и волейбол младежи, които се представят на много високо ниво. Това е добре за волейбола, но не е добре за колективните ни спортове като цяло.
- Ако трябва да сравниш, без излишна скромност, едно второ място от Европейско за младежи и едно седмо място от Световно за мъже, кое е по-голям успех?
- Много е трудно да се оцени. Наистина не мога да кажа кое е по-голям успех. И двете имат стойност, но са несравними. Все пак, мисля, че младежите заслужаваха тази награда. Това признание е много важно за тях, също и за да разберат, че трябва да постигат резултати и занапред, вече като мъже.
- В журналистическата анкета за Отбор на годината вашият отбор също е сред номинираните. Освен четирите волейболни отбора, сред номинираните има и два футболни. Има ли изобщо база за сравнение между двата спорта?
- Не, по никакъв начин. При нивото, на което се намира българският футбол в международно отношение в момента, мисля, че нещата са несъизмерими.
- Какво ще пожелаеш на себе си и на отбора за новата 2011 година?
- Първо си пожелавам всички да сме здрави. Знам, че това е едно клише, но само когато човек наистина има проблеми със здравето, тогава оценява колко е важно да сме здрави. А иначе си пожелавам догодина с тези момчета първо да се класираме за Световното първенство, а после да стъпим и на най-високото стъпало. Аз вярвам, че това може да се случи. Програмата-минимум е да вземем медал, но аз мечтая и желая с тези момчета да станем световни шампиони. Ако това го постигнем, аз ще бъда най-щастливият човек догодина.