Плачи: Няма време за експерименти

 

- Благодаря, разбирам много, но трябва да гово­ря по-добре и се стремя да го правя. Моята дъщеря Роберта учи по 5 часа на ден български, защото, както знаете, е студентка в Националната спортна академия. Миналата година имах учителка, с която се занимавах по три часа. Сега се оправям сам, но и Роберта ми съдейства. Тя е млада, по-бързо запом­ня и ми помага.

 

- Лесен отговор (казва го на български - б.р.). Вече пет години работя тук, тя идваше често и се влюби в България. Запозна се с преподаватели по кинезитерапия и много й харесва тази професия. Така реши да учи в България. Освен това така може да стои повече при мен, защото ние имаме много силна връзка. Аз няма да съм вечно тук, защото знам - в България дори при само един негативен резултат може да те изгонят, но...

 

- Тя ми каза - ако ти си заминеш, аз оставам. Иска да завърши образованието си, защото в Италия и в Европа на него се гледа с много добро око. Иначе засега не знам дали има приятел българин. Или поне не ми е казала...

 

- Да, аз съм от район с непрекъснато слънце, но работих в много в места с постоянен сняг - Кунео, Тренто, Русия... Свикнал съм.

 

- Изборът бе лесен, защото времето за подготов­ката е кратко. Групата от европейското познава моята система на работа. Викнах още Станислав Петков, защото смятам, че може да помогне. Пови­ках Андрей Жеков и Боян Йорданов, защото (про­дължава на български - б.р.) вратата на отбора е отворена за всички.

 

- Те изявиха желание и това е достатъчна моти­вация да ги извикам. А дали ще влязат сред титуля­рите, ще покаже само подготовката.

 

- Бях в Разлог и Габрово, после и в Тренто разго­варях с Цветан Соколов и Тодор Скримов. Тук има интересни момчета за националния.

 

- Има повече, но ще ги наблюдавам по-дълго време. Както ви казах, времето до квалификацията е малко и не мога да правя експерименти.

 

- Цветан има леко възпаление в рамото, но се получава, когато тренира много и играе много ма­чове. Говорих с щаба на „Тренто" и ще се направи връзка с медицинския екип на националния, за да разменят информация. Там той прави терапия, ко­гато се върне, ще продължи, но ще играе в турнира. Позитивно е, когато има разбирателство между ръководствата на клубните отбори и националния.

 

- В последния мач той игра добре, но клубът почна трудно първенството. Скримов е добър съ­стезател и имам доверие в него като човек и играч.

 

- Либерото Теодор Салпаров има проблеми с мускул и с кръста, но играе. Данаил Милушев почи­ва дълго заради удар в крака на тренировка. А Владимир Николов, както знаете, също има трав­ма, но той вече сложи точка и отново ще бъде мениджър на отбора. Методи Ананиев също е там, вече играе, но бе тежко контузен. Имам го предвид обаче за в бъдеще.

 

- Много състезатели като се върнат от чужбина влизат в бокса за ремонт, но това е нормално, защото играят много мачове. Не се притеснявам.

 

- Говорих с тях. Виктор Йосифов и Валентин Братоев играят редовно, Светослав Гоцев влиза като резерва. Добре са.

 

- Това е казус, който изобщо не ми харесва. Това, че не нямаше клуб досега, е голям проблем. Не може най-добрият разпределител на олимпиадата и в Световната лига да не си намери отбор.

 

- Големите отбори търсят разпределители с по-различи качества от неговите - да са по-улегнали и с много изиграни мачове.

 

- Казвам какво търсят отборите, а не какъв е неговият проблем. Някои хора говорят за характе­ра му, но той има силен характер и това му е помогнало в тежки моменти. Георги изведнъж пое голяма отговорност и помогна много на отбора.

 

- Когато има още един добър разпределител, е предимство за всеки отбор. Да не забравяме, че до миналата година Жеков бе номер едно. Той позна­ва колегите си, аз го познавам и това е добре за ситуацията. Радвам се, че отново има желание, и вярвам, че вътре в себе си е много мотивиран.

 

- Ще бъде голяма битка, защото като домакин отборът на Чехия ще е много мотивиран пред своя публика. Тази Чехия няма да е онази от европей­ското, която победихме. Тимът на Холандия физи­чески е добре сложен и са повикали нови състеза­тели. С тях също ще е много трудно. Кипър е по-слаб съперник, но все пак - визата е само една.

 

- Да, да, знам го. Но да не забравяме, че и останалите искат да бият. Ние не отиваме с друга мотивация, освен да спечелим.

 

- Разполагаме с подмладен отбор, който запази позиции в елита на света. Имаме състезатели, кои­то макар и да не са в много силни отбори, с нацио­налния направиха големи неща.

 

- Да, в последната година сме четвърти, но вижте кои взимат медали - Русия, Бразилия, Полша, Ита­лия... Първенствата там са много силни, броят на волейболистите е голям и ни­вото е високо. Българските волейболисти също са вдиг­нали нивото си и са близо до върха. Да, и те играят в чужди отбори, но с изключение на един-двама останалите не са в най-силните клубове, които през целия сезон имат голям брой мачове на супер ниво. И тук е деликатният момент - в критични ситуации в гейма при 23:23, 24:24 само волей­болист, който има зад гърба си много тежки двубои, знае какво да прави. Това е голямата разлика с нашия тим и медалистите. Само Соколов е отигравал подобни топки и то в последната година. Оста­налите не са имали такива шансове. А това е много важ­но за израстването на състе­зателите. По-лесно е да се играе с Германия, Франция, Аржентина - те са на нашето ниво. Но когато срещу теб се изправи големият отбор с го­лемите състезатели, те знаят как да завършат ситуацията. Ние още не сме дорасли и стигаме до онова малкото, което ни липсва. То идва от отборите и това колко пъти състезателите са го правили там. Все пак те са осем месеца в клубовете си и тези моменти са отработват в тях.

 

- Аз лично за себе си винаги съм бил спокоен. Е, имало е напрежение, но с дългогодишната ми практика знам - когато се появят проблеми, не бягам, а търся начин да ги реша. Когато дойдох, имаше играчи като Владимир Николов. Пламен Константинов, Матей Казийски... Сега момчетата са по-млади, но сме в четворката на света.

 

- Първият е една легенда - Митко Тодоров (смее се). Аз му бях треньор в Италия и досега поддържа­ме връзка. Иначе когато отивам някъде, никога не тръгвам с предубеждение, защото искам да „пип­на" с ръце нещата и тогава да говоря. За българите, които съм срещал, мога да кажа само добри думи. Народ с голяма история и култура. Когато се возя с такси, хората ме питат как съм, как живея тук, как върви отборът? Виждам как колите спират на пе­шеходните пътеки, виждам, че София е европейски град, в който има всичко, срещам хора от много националности. Българинът е гостоприемен и това е много позитивно. Има още нещо, което много ми харесва - уважение към знамето.

 

- Не знам много за политиката ви, но виждам големите митинги, протеста на студентите. По-въз­растните трябва да чуваме гласа на младите. Ина­че в Италия не се интересувам много, защото поли­тиката и спортът са далеч.

 

- Аз всеки ден го давам на моя голям приятел Борислав Кьосев. (Смее се... Плачи живее в него­вия хотел - б.р.) В стаята е най-ценното ми нещо -компютърът с моите тайни за волейбола. Вярвам на българите, това е искрен народ. Естествено с... малки изключения.

 

- Първата беше „здравей", втората - „наздраве", а последната е „доверие"...