17-ото световно първенство по волейбол за мъже започва в събота. Домакин е Италия, считана с основание за волейболния епицентър на планетата. Италианците имат най-силната клубна лига, а местната публика харесва и разбира играта.
На Апенините волейболът си е у дома.
Но не само в Италия очакват с нетърпение старта на шампионата. Привържениците на този спорт у нас също броят дните до началото. На последното световно в Япония през 2006 българският отбор спечели бронзовите медали. По тази причина България влиза в 17-ото първенство в ролята на фаворит.
Разбира се, третото място от Токио не е единственото отличие във волейболната ни история и тя не започва с него.
България заема 9-о място в класирането по нации с 1 сребърен и 4 бронзови медала. Повече отличия от нас имат Русия (СССР) - 12, и Чехословакия - 6. Само един от нашите медали обаче е спечелен след падането на Берлинската стена. И за това има логично обяснение. Дълги години държавите от бившия социалистически блок тотално доминират във волейбола.
За първи път титлата напуска границите на Варшавския договор през 1986 г. на първенството в Париж, когато печели отборът на САЩ. Слeд това идват трите поредни титли на Италия при Хулио Веласко и двете на Бразилия с Бернардо Резенде. Географията на волейбола се променя. Променя се и самата игра. Въвеждането на системата "грешка-точка", новото точкуване и появата на свободния защитник (либеро) превръщат волейбола в голяма атракция и увеличават популярността на спорта в цял свят. Но да се върнем към историята. Българите печелят бронзови медали още на първите световни първенства - през 1949 и 1952 г. Шампион и в двете първенства е СССР, а второто място е за Чехословакия. И докато малко хора помнят тези успехи, то мнозина не могат да забравят кошмара от 1970 г.
Тогава България е домакин, а мачовете се играят в зала "Фестивална". В състава на именития треньор Димитър Гигов са двама от най-добрите волейболисти в света - Димитър Златанов и Димитър Каров. Нашите газят всичко до финала, а в битката за титлата излизат срещу ГДР. Мачът стига до решителен пети гейм. Българите повеждат с 10:1 и 13:5. В играта им обаче настъпва необясним срив и германците постепенно обръщат резултата до 14:14. Националите са в шок от неочаквания развой и се предават с 14:16. Този мач остава в аналите като "Чудото от София". След финала Димитър Златанов е обявен за най-добър нападател в света, а Каров отстъпва приза за най-добър разпределител на японеца Некода. Следващият успех на националите идва 16 години по-късно. В тима са Борислав Кьосев, Пламен Христов, Петьо Драгиев, Димо Тонев, Любо Ганев и бащата на Матей Казийски - Илиян. Под ръководството на Богдан Кючуков нашите губят с 0:3 полуфинала от СССР. В малкия финал те размазват 3:0 Бразилия. Българските момчета стигнаха до почетната стълбичка и на последния мондиал преди 4 години. След като отборът на Мартин Стоев набра скорост, половин България си навивaше будилниците и ставаше по нощите да гледа победите над Италия, САЩ, Куба и Франция. И когато всички очакваха нов финал, нашите се спънаха в Полша - 1:3 на полуфинала. В мача за бронза българите се реабилитираха с 3:1срещу Сърбия и Черна гора.
Само златото ни бяга засега
България е девета във вечната ранглиста по нации със сребърен и четири бронзови медала
