Центърът на Нефтохимик 2010 (Бургас) Стоян Самунев сложи край на кариерата си след 25 години на терена. Волейболистът завърши пътя си в спорта с шампионската титла, а във витрината му има още редица отличия с бургаския тим, както и с ЦСКА.
Днес Стоян има повод за празнуване, като навършва 37 години. Рожденикът говори пред BGvolleyball.com за волейбола, спомените, трофеите и още нещо... Какво по-точно - прочетете в следващите редове:
- Приключи кариерата си след 25 години на терена. Каква е равносметката за тази "ера" в живота ти?
- 25 незабравими години, изпълнени с много радости, с незабравими моменти. Както на радост, така и на разочарование!
- Какво е чувството, след като вече знаеш, че ще си далеч от игрището?
- Чувствам се добре, все още липсата му е неосезаема. Може би това ще се случи на един по-следващ етап в обозримото бъдеще.
- Дългообмисляно ли бе решението да спреш с волейбола?
- Всеки един професионален състезател обмисля това решение дълго време. Просто чака подходящия момент това да се случи. За себе си лично мога да кажа, че го реших в началото на тази състезателна година.
- Каза, че си мечтаел да завършиш пътя си във волейбола с шампионска титла и го постигна. Но има ли нещо, което ти липсва в професионален план?
- Да, така е. Мисля, че всичко си е на мястото. Нещо, което не зависи от теб самия, не може да бъде отчетено като липса!
- Кой е най-яркият ти спомен от този четвърт век?
- Това е първата незабравима спечелена шампионска титла с Нефтохимик. Незабравимият полуфинал на ЦЕВ с отбора на ЦСКА, на който наистина много малко не ни достигна да играем финал. Загубеният полуфинал на световното първенство в Техеран срещу Полша. Незабравимите прекрасни моменти със съотборници. Така сладките тежко извоювани победи.
- Има ли нещо скрито зад победите, което ние, журналистите, не знаем, както и феновете?
- Да, винаги има и нещо скрито, но то ще си остане такова.
- Играл си редом до различни състезатели през годините. С колко от тях успя да създадеш приятелства?
- Мисля, че с болшинството от състезателите запазихме много добри отношения. С доста волейболисти поддържам контакти. Както по-големи от мен, така и с по-млади състезатели. Волейболът е едно голямо семейство!
- А какво научи за себе си за този период?
- Да си упорит е добро качество!
- Кой отбор за теб остава най-близо до сърцето ти?
- Този въпрос е все едно да питате един родител: кое от децата си обичаш повече! (усмихва се) Всичките отбори остават в сърцето ми. Живял съм за тяхната кауза, горял съм в игрището да защитавам цветовете им!
- Най-ценният трофей, който си вдигнал?
- Не мога да кажа кой точно е най-ценният, защото за всеки един от тях е платена различна цена.
- Урокът от треньор, който ще помниш винаги?
- Ако не даваш 110% от себе си, няма как да побеждаваш. Винаги трябва да даваш всичко от себе си, дори и малко отгоре!
- Какво ще посъветваш младите волейболисти, който тепърва започват да градят себе си като състезатели?
- Да се научат на уважение, както към себе си, така и към другите състезатели. Защото волейболът не е индивидуален спорт и трябва да разчиташ на хората до теб в игрището.
- Ще се върнеш ли в спорта под някаква форма скоро?
- Наистина не знам, нека първо да отмине тази гадост. След това ще времето ще покаже!
- Навършваш 37 години днес. Какво си пожелаваш за празника?
- По принцип човек си пожелава това, което няма. Но аз ще си пожелая здраве и всички да заживеем в един по-добър свят! И да мога да отпразнувам още три пъти по толкова!
