Преди неделната победа над Пиаченца Цветан Соколов бе над непостигнатата от никого граница от средно 6 точки на сет. При успехa с 3:0 той направи общо 16, като така средната бройка слезе леко под летвата - средно 5,95. Но и така е повече от достатъчно, за да остане пръв, и то с голяма преднина - вторият Клапвайк е с точка по-малко средно на сет – 4,95. Всичко това показва, че след изминаването на четвърт от първенството на А1, неговото първо като титуляр, българинът от Кунео се справя повече от отлично. И ако в неделя бе малко под своето ниво, за това си има алиби - през седмицата му извадиха един мъдрец. „Но не спрях дори за един ден, това изобщо не ми повлия”. Не, не повлия, разбраха с огорчение и хората от Пиаченца.
Остава странно чувство от факта, че най-добрият нападател в първенството е собственост на Тренто, където той не бе използван достатъчно в продължение на 3 първенства, а сега прави чудеса за съперниците. „Преотстъпен съм за една година и се чувствам чудесно – сподели Цветан преди пътуването към Жешов, Полша, където в сряда Кунео играе в 3-ия кръг на Шампионската лига. – Доволен съм, че най-сетне имам възможност да играя. Да стоя отстрани, за да гледам другите, които се забавляват, беше тежко и не ми помагаше. Харесва ми идеята да предизвикам Тренто, който за мен е най-силният отбор от всички”. Със сигурност първата възможност за това не мина добре – преди 2 кръга Кунео загуби 0:3, но това не му попречи да направи своите 17 точки. „Не е моя работа да казвам дали мога или дали трябва да играя за Тренто. Аз съм тук да давам най-доброто от себе си за Кунео. Даже намирам, че няма голяма разлика между двата отбора. Само че тук играя, а мачовете са толкова много, затова тук се чувствам много доволен - имам да наваксвам голямо изоставане”.
Трудно е за някой като Соколов, който е на 22 г. и който на последната олимпиада бе титуляр за България, да седи на пейката. „Много хора мислеха, че отиваме в Лондон като туристи, а се оказа, че заслужаваме дори медал. Беше незаменим опит, който ще ни послужи. Макар че най-силната тръпка за мен си остава бронзовият медал от европейското през 2009 г., малкият финал, в който бихме Русия и в който и аз играх”. Той се връща все към това - възможността да бъде на терена. Макар че Соколов не започва твърде рано, после той тръгва скоростно нагоре както никой друг. „На 13 години започнах с футбола. Най-вече за да не работя вкъщи”, смее се той. Защото в семейството на Цветан край Дупница, недалеч от границата с Македония, всички са земеделци. „Играех вратар, но не бях много подвижен. В замяна обаче бях много висок (сега е 205 см) и така ми предложиха да играя волейбол. Устройваше ме, постигах целта си”. Малко повече от година по-късно беше вече в елита с Марек Юнион Ивкони от Дупница. И няколко седмици преди да навърши 15 г., дебютира в тогавашната Топ Тиймс Къп. И оттогава няма спиране – забивки и сънища за хубави коли, макар че още няма такава:
„Те са моята страст, рано или късно ще си купя едно Порше. Сега мисля само за Кунео. След победата над Пиаченца съм убеден, че ни предстои да се забавляваме много, най-вече заради начина, по който реагирахме на предишните 2 загуби с по 0:3”.
Цецо Соколов: В Тренто ми беше много тежко
Преди неделната победа над Пиаченца Цветан Соколов бе над непостигнатата от никого граница от средно 6 точки на сет. При успехa с 3:0 той направи общо 16, като така средната бройка слезе леко под летвата - средно 5,95
