През седмицата от Италия дойде неприятна новина – капитанът на националния отбор по волейбол Владимир Николов ще пропусне мачовете от Световната лига, защото му предстои артроскопия на дясното рамо. “7 дни спорт” потърси нападателя на Кунео за повече подробности. Разпитахме го и за други неща.
- Кога се появи проблемът с рамото?
- Проблемът е анатомичен. Липсва ми един от мускулите, които държат раменната става. По тази причина рамото не работи както трябва, има нарушена геометрия. Миналата година в края на март ме заболя силно, бих си инжекция с кортизон и довърших първенството. В Световната лига играх с много силни болки, които потисках с хапчета и инжекции. В началото на тази година обаче болката отново се появи.
- Хирургическата намеса неизбежна ли е?
- Да. За съжаление не съм на възраст, на която мога да си правя експерименти. Говорих с познати волейболисти, които имат подобен проблем, и всички ме увериха, че операцията решава трайно въпроса. Преди време на артроскопия на рамото се подложи бившият национал Смилен Мляков. Когато го попитах какво чувства след операцията, той ми каза съвсем простичко:
“Човек, просто вече не ме боли. И мога да спя както си искам.”
- А вие как спите?
- Болката не ми позволява да легна върху дясното рамо.
- Страх ли ви е?
- Страх ме е, като отворят рамото, да не намерят нещо друго. Операция си е все пак, с пълна упойка. Страх ме е, защото не съм сам. Трябва да мисля за семейството си, за кариерата. Почти сигурно е, че няма да остана в Кунео догодина, не знам кой ще ме вземе след предстояща операция. Такива мисли ме тревожат. Страх е силна дума, но имам опасения. Един от моите любими автори казва: “Тези, които нямат страх, умират много бързо. Живеят дълго хората, които изпитват страх и успяват да го преодолеят.”
– Кой е този писател?
- Ричард Марчинко. Много нецензурен автор, много екшън. На мен ми допада, но на вас няма да ви хареса, защото сте жена.
- Да се върнем към травмата. Разбрахме, че сте се доверили на д-р Джузепе Порчелини, който неотдавна оперира световния шампион по мотоциклетизъм Валентино Роси. Кой ви насочи към него?
- Силвано Пранди. Още миналото лято той ме посъветва да отида на преглед в Италия при д-р Порчелини. Има и други волейболисти, които го посещават редовно. При последния преглед миналия петък докторът каза, че нещата са се влошили и се налага артроскопия.
- Как реагира на новината националният селекционер Радостин Стойчев?
- Определено прояви разбиране. Обясних му, че мога да продължа с това рамо още известно време, но няма да бъда пълноценен. А Радо изисква максимума от всички състезатели във всяка тренировка. Той се съгласи, че е по-добре да изпусна Световната лига и да бъда готов сто процента за европейското първенство и за олимпийските квалификации и олимпиадата, отколкото година и половина да се пестя.
- Целта на Стойчев е да спечели с България медал от олимпийските игри в Лондон, вашата лична цел каква е?
- Целите на състезатели и треньор са общи, така че моите се покриват напълно с неговите.
- Ще ви задам един въпрос, на който вероятно не искате да отговаряте, но аз ви моля да го направите. Тук непрекъснато се пише, че със Стойчев имате непреодолим конфликт. Каква е истината?
- Истината за нашите отношения е, че никога не сме имали конфликт и предполагам, че няма и да имаме. Двамата говорим на един език и сме професионалисти. И двамата знаем какво искаме да получим от спорта и знаем на какво сме готови, за да го получим.
- Отборът още не се е събрал за пръви път, а вече се плетат махленски интриги. Според вас кой има интерес националния т отбор да се провали?
- Струва ми се, че Бербатов пръв нарече този тип хора хейтъри. Това обяснява до голяма степен нещата. Това са втора ръка хора, които не могат да съградят нищо и се реализират през разрушението. Такива е имало и винаги ще има.
- Още миналото лято вие казахте, че националният отбор е с ограничен потенциал. Новият треньор споделя това мнение. Откъде ще дойде разликата в резултата в такъв случай?
- От дребните детайли, които са десетки. Всеки един от тях може да даде един процент подобрение. Един процент в атака, един процент в защита, но като вземеш десет такива неща и всички са направени както трябва, на терена това може да се окаже достатъчно за най-високото постижение.
- Кое е най-високото?
- Финал на европейско първенство или на олимпиада.
- Вярвате ли наистина, че пътуването в бизнес класа е толкова важен фактор?
- Важен е. Когато летиш от София до Токио, комфортът в самолета може да се окаже решаващ. Повярвайте, не е все едно дали ще са ти опънати краката, или 12 часа ще си свит на четири в икономическата класа.
- Националният отбор обаче не е на дневен ред. Тази седмица са финалите на Шампионската лига, а вашият клубен отбор Кунео, считан за сигурен финалист, не е в Болцано. Защо отпаднахте?
- Защото Динамо Москва ни победи в златния гейм след разменени победи преди това. Просто, когато трябваше, играха по-добре от нас. Тъжно ми е да го кажа, но е факт.
- Повечето ви съотборници в Кунео са прехвърлили 30-те, някои с малко, други като Гърбич, скоро ще навършат 40. Какъв фактор е възрастта и как се поддържате в кондиция?
- С най-прозаичното нещо – много и добре преценена работа. Работим много, за да сме в добро физическо състояние, и по-малко върху техническите аспекти на играта.
- А има ли психическа умора? Когато човек е на 20-25 години, волейболът може да е целият му свят, но с годините се появяват други приоритети и нещата стават по-сложни.
- Никола е на 38 години, аз съм на 34. За всички нас семейството е на първо място, но успяваме да съчетаем нещата така, че да не се загуби мотивацията в спорта. Когато един спортист на високо ниво загуби мотивацията, той вече не е на високо ниво.
- Според вас къде се играе най-силният клубен волейбол?
- Безспорно в Италия. В Русия има два-три изключително силни отбора – Зенит Казан, Динамо Москва, Локомотив Новосибирск, но останалите не са от тази класа. Докато в Италия не само Тренто, Кунео и Мачерата играят добре.
- В България отборите са налегнати от голяма немотия. В Италия усеща ли се финансовата криза?
- Вече свърши.
- По какво съдите?
- Преди две години, когато беше пикът на кризата, дори в сериозните отбори имаше забавяне на плащанията. Докато сега всичко е регулярно. Парите се плащат навреме.
- Къде ще играете следващия сезон?
- Не знам. В Кунео натоварването е голямо и започна да ми идва в повече. Ако остана там, от август 2011 година до олимпийските игри в Лондон ще трябва да изиграя 112 мача, броих ги. Една цифра, която е извън моите възможности в момента. По тази причина ще търся отбор, който не участва в европейските турнири. За мен най-важни са олимпийските игри в Лондон. Готов съм да жертвам клубната си кариера заради националния отбор.
- Някои големи футболисти направиха обратното.
- Не ги упреквам – това е личен избор.
Владимир Николов: Някои живеят, за да мразят
С Радо Стойчев нямаме конфликт и няма да имаме, обяви контузеният капитан на волейболистите
