- Колко медали имате вече в колекцията си?
- Не съм ги броил, честно казано. Но миналата година се замислих на колко финала съм играл и, общо взето, ги възстанових в спомените си. С този сега стават 16.
- Кой беше първият?
- Като играех в Турция за "Ердемирспор". Срещнахме на финал "Арчелик" с Николай Иванов и Ивайло Стефанов и загубихме.
- Печелите трети пореден мач за купа с големия хегемон "Тренто". Защо не им се получава играта срещу вас?
- Аз не бих правил някакви генерални изводи. Всеки мач си има своя история и не трябва да търсим тенденции. Камо ли пък заключения от типа "те имат комплекс от нас" - това са несериозни неща. Предпочитам да търся причините в спортно-техническата сфера. Миналата година във финала на първенството "Тренто" игра без основния си разпределител Рафаел. За Суперкупа-та и двата отбора бяхме еднакво подготвени, но те не успяха да бият силен сервис, а ние им противодействахме с нашата силна страна - блокада и защита. При последната ни среща на финал просто бяхме по-свежи.
- Разговаряхте ли с останалите българи преди и след финала.
- И преди съм казвал, че в Италия гледат малко особено на тези срещи между сънародници, които са съперници в предстоящия мач. Има някаква параноя, с която трябва да се съобразяваме и ние. След мача си поговорихме, но не е нещо, заслужаващо да бъде отбелязано.
- Досега сте с две купи от два финала. Това прави ли ви основен фаворит и за титлата?
- Не мисля. Действително в серия "А1" има три отбора, които са по-силни от останалите - "Тренто", " Кунео" и "Мачерата". 99%, че два от тях ще играят финал, а аз се надявам единият да сме ние.
- След като станахте шампиони миналата година, вие бяхте на косъм да напуснете. Какво се случи тогава?
- Просто очаквах след успехите да ми бъде предложен нов договор поне със същите финансови параметри. Вместо това се получи съвсем друго нещо и беше нормално да се насоча към другите оферти. В крайна сметка обаче ми беше предложен нов договор, който ме устройваше, и аз останах.
- Контрактът ви е за още един сезон, има ли вариант да приключите в "Кунео" кариерата си?
- Не, категорично. Искам да поиграя още няколко години, защото волейболът е единственото нещо, което мога да правя. А за мен тепърва ще бъде все по-трудно да бъда на нужното ниво в "Кунео" при такъв натоварен график от мачове. Ще се ориентирам към отбор,
който не участва в евротурнирите.
- След тази тежка година ще участвате ли във всички мачове от Световната лига?
- Със сигурност ще имам нужда от почивка, но и ще трябва да играя от определен момент нататък. Трябва да се класираме за финалите и там да бъдем в оптимална форма. Не в началото на груповата фаза, не в средата, а на финалите.
- Наскоро Радостин Стойчев официално пое националния отбор. Какво ще се промени според вас?
- Безспорно Стойчев е най-успешният български треньор в съвременната история на волейбола. Така че решението на федерацията да го покани бе напълно логично. Най-нормалното нещо е националният отбор да бъде воден от български треньор, който е поне на нивото на състезателите в него.
- Говори се, че двамата с Радостин Стойчев не сте в цветущи отношения. Има ли нещо вярно в това?
- Не искам да коментирам някакви клюки. Просто не е сериозно.
- След подписването на договора Стойчев обяви, че вие оставате капитан на националния. Разговаряхте ли с него на тази тема?
- Да, няколко пъти, но не конкретно за моята роля. Просто сме обсъждали някакви теми, това е всичко.
- Основателни ли са големите очаквания, които се породиха у феновете след треньорската рокада?
- Не мога да кажа какво конкретно трябва да очакват от нас. Със сигурност знам, че ще се работи още по-здраво и още по-мотивирано. А ако успеем да трансформираме тази работа в качество, то ще има и резултати. Лично аз се надявам да играем финал, това е моето виждане за голям резултат.
- Самият Стойчев заяви, че имаме само двама завършени състезатели, които са играли на много високо ниво - вие и Матей Казийски. Това стига ли да стигнем до прословутия финал?
- Така е, но това го има само при бразилците. Всички други отбори имат по един-двама изявени състезатели. Останалите са важни играчи, без които също не може. Когато дойдат тежките моменти обаче, тези, изявените,
трябва да поемат отговорността.
- До колко е реално да се повдигне нивото на даден състезател за сравнително малкото време на работа в националния?
- Определено националният отбор не е училище. Не може там да се учиш да биеш сервис, да правиш блок и т.н. По-скоро играчите трябва да се научат да мислят по определен начин, да бъдат част от цялостния процес.
- В щаба на Стойчев остава помощникът на Силвано Пранди. С какво Камило Плачи е толкова ценен за националния?
- Това може да го каже най-точно Стойчев. Аз мога само да предположа - Камило познава много добре всички състезатели, които са минали през националния през последните две години. И като умения, и като представяне в тежки мачове. Освен това той е изключително компетентен.
- В рамките на три месеца Пранди, с когото се познавате още от работата му в "Кунео", бе освободен и от двата му отбора. Как прие той това развитие на нещата?
- След световното сме се чували 3-4 пъти. Той знае най-добре, че треньорската професия е пряко свързана с резултатите. Когато ги няма, идват и смените. Беше въпрос на време Даниеле Баньоли, който е много близък с мениджъра на "Модена", да заеме мястото му. Колкото за националния, той бе наясно, че когато имаме толкова успешен български треньор, е съвсем закономерно да се потърси вариант с неговото ангажиране.
