Жеков: Загубих желание да играя, в това състояние не мога да съм полезен на отбора

Андрей Жеков стана вторият основен играч, който напусна националния отбор по волейбол. За разлика от Матей Казийски и доскорошния ни треньор Радостин Стойчев, разпределителят няма намерение да сваля ръководството на федерацията. По-скоро Андрей иска да се откъсне от цялата абсурдна ситуация, в която изпадна "отборът на народа" през последния месец. 32-годишният ас говори за изненадващото си решение в специално интервю за "24 часа".

 

- Реших да се откажа от националния отбор - това е истината.

 

- Много хора ми зададоха този въпрос, сигурно и феновете ще се питат същото - наистина изглежда странно. Ще опитам да обясня нещата, както ги чувствам. Откакто съм в националния, давам всичко от себе си - и като емоциии, и като физически усилия. Имал съм много трудни моменти, но за мен най-важно е било да не подведа себе си и съответно съотборниците ми. През последните няколко години изразходих много енергия. Играл съм контузен, опитвал съм да парирам конфликти и съм правил много компромиси в името на отбора, защото вярвах, че можем да направим нещо голямо. Напоследък обаче се случиха доста неща и в един момент осъзнах, че вече нямам мотивация за тренировки и игра. Чувствам се празен, изчезна страстта, която имах към волейбола. Правя всичко автоматично. И затова е абсолютно недопустимо просто да фигурирам в отбора, защото съм Андрей Жеков. Не мога да направя такова нещо от уважение към съотборниците ми и феновете.

 

- Съгласен съм, но не и в състоянието, в което се намирам. Така не мога да съм полезен. Напълно осъзнавам, че моментът е крайно неподходящ, но нямам друг избор. Това беше най-трудното решение в живота ми и не мога да кажа дали е правилно или не. Най-вероятно ще съжалявам, но наистина в момента мястото ми не е в националния. Не искам да съм вътре само за да запиша във визитката си още една олимпиада и едни финали на Световната лига.

 

- Не, и това трябва да е ясно на всички. Чух коментари, че се влияя от Стойчев и бойкотирам Данчо Лазаров. Не заемам никаква страна в конфликта.

 

- Аз отдавна си бях решил да се откажа от националния след олимпийските игри. Най-близките ми хора знаят това. Исках всичките тези лишения да дадат резултат, говорили сме си и с други момчета от отбора, че предстои пикът ни. Нещата се промениха доста през последния месец и в един момент просто чашата преля.

 

- Имах много тежък сезон и нямах търпение да започнем с националния. Точно преди първата квалификация се контузих и това ми се отрази много зле. След това дойде уволнението на Радостин Стойчев и объркването, което настана. Тогава от федерацията ни поискаха мнението и повечето преценихме, че трябва да подкрепим треньора. Аз самият бях против смяната, защото исках да се запази целостта на отбора. Оставаха само два месеца и половина до олимпиадата и една промяна криеше рискове. В крайна сметка Стойчев се върна и ние се класирахме. След последния мач почувствах огромно облекчение и реших, че проблемите са останали зад нас. Стойчев обаче се махна и това много ме разочарова. Почувствах се предаден, защото ние застанахме зад него в името на на отбора. А той предпочете да се посвети на една борба срещу ръководството.

 

- Не, категорично.

 

- Чух подобни неща и просто нямам думи. Не знам кой разпространява такива слухове, но в тях няма абсолютно нищо вярно.

 

- Със сигурност оказва негативно влияние. За най-голямо съжаление това не е отборът, който бяхме допреди два месеца. Винаги съм усещал, че когато се говори за националния по волейбол, има едно такова положително чувство. Като за нещо, с което се гордеят хората, и което носи хубави емоции. А на последните мачове залата беше празна.

 

- Не го разбирам, волейболът трябва да е над всичко. От това страда отборът. Мисля, че и без мен, и без Матей, този тим има потенциал и искрено се надявам да го покаже в следващите мачове. Подкрепата на публиката обаче е много важна особено за младите играчи. Усещал съм го по себе си в първите години, когато играехме във Варна.

 

- Това беше страхотно изживяване. Честно казано, нямам много спомени от мача с Франция. Знаехме само, че е задължително да го спечелим, дори и ако трябва да не играем волейбол, а нещо друго. Но пак казвам - именно заради подкрепата на феновете и раздаването на състезателите аз нямам право да маркирам присъствие.

 

- Не ми се иска да дам категоричен отговор. Имаме примери с хора, които се отказват официално и на следващата година пак се връщат. Това не го приемам. Единственото сигурно към момента е, че нямам никакво желание да играя волейбол. Възможно е да настъпи промяна, но се съмнявам.

 

- При мен парите никога не са били на преден план. Въпросът е съвсем друг - всички ние сме започнали да играем волейбол, защото ни е харесвало, заради удоволствието. След това дойдоха парите и славата. И като че ли забравихме откъде сме тръгнали. Блъсках се толкова години, защото вярвах, че мога да се развия, да постигна нещо значимо. И жалкото е, че точно сега, когато достигнах едно високо ниво и вероятно ми предстоят най-хубавите години като разпределител, изгубих желанието за игра. Но това е положението и трябва да го приема. Като бях в казармата, моят баща ми даде един много ценен съвет. Каза: "Каквото и да правиш, сутрин, като се събудиш, трябва да можеш да се погледнеш в огледалото." И аз искам точно това - да се погледна и да бъда чист пред себе си.