Костадин Ангелов е добре познато име във футболните среди у нас. Специалистът дълго време бе част от елита на България, където води отборите на Видима-Раковски (Севлиево), Пирин (Благоевград), Ботев (Пловдив) и Пирин (Гоце Делчев). Миналото лято 43-годишният специалист прие предизвикателството да води Витоша (Бистрица) в Югозападната „В“ група и веднага върна тима сред професионалистите. Нещо повече, от началото на сезона бистричани са една от приятните изненади във Втора лига. Защо реши да започне работа в третa дивизия, какви са вижданията му за развитието на клуба и какво иска да промени не само в него, но и в българския футбол като цяло, Костадин Ангелов говори пред официалния сайт на Витоша (Бистрица).
Визията
Моята визия е в Бистрица да се случи нещо, което рядко се прави в България. Ние сме малък клуб и като такъв трябва да се захранваме с таланти от школата. Затова идеята ми е да развием именно нея. В София са много отборите и в сравнение с Царско село и ДИТ например ние сме най-необлагодетелствани – техните школи работят отдавна, базите им са по-големи от нашата и пр. Но ние и не се стремим да сме като тях. Нашата визия е да се превърнем в един семеен клуб и това, което да ни различава от останалите, да бъдат не таксите или липсата на такива, а отношението към децата. Това обаче не може да се обясни, то трябва да се почувства. А това става с разговори с хората, които работят в клуба. Смея да твърдя, че нашата визия е малко по-различна от другите отбори. Не трябва да се бъркаме с ЦСКА и Локомотив (София) примерно. Ние сме създадени, за да носим удоволствие, без да имаме някакви затормозяващи очаквания. Искаме да следваме стандартите на един малък клуб без болни амбиции – да практикуваме футбол, който задоволява нас и хората на стадиона, както и да качваме по едно дете в първия състав всяка година. Нещата, които се случват тук, са по стереотипа, който е в главата ми. Този клуб го усещам като мой заради отношението и доверието, което имат към мен. Искам да го развия, но не знам докъде ще стигнем. В крайна сметка всичко зависи от финансите – или развитието ще спре, защото има разминаване между лични амбиции и реални възможности, или, в другия случай, може моите възможности да не са достатъчни за развитието на клуба. Не мога да кажа точно на какво ниво сме в момента. Знам, че има много неща, които ни липсват, но компромисите, които правим, гледам да са малки. В правилната посока сме. Важното е всичко да се случва стъпка по стъпка.
Дуетът с Росен Кирилов
Аз с Росен Кирилов не се познавах много добре. Знаехме се един друг, но не сме били близки, което е много хубаво, тъй като тук не става само въпрос за футбол, а за визия кои неща са правилни и по какъв начин трябва да се живее и работи. Той има принципи, с които се съобразява. Това до известна степен съвпадна между нас и ни помогна да се сработим по-лесно. Росен успя да промени много неща. Халфовата линия стана по-агресивна, а оттам и целият отбор. Промени се стилът на игра. Миналата година бе по-скучен, сега е по-интересен. Има някакъв баланс между вижданията. Аз не съм тоталитарен тип човек. Съобразявам се с мнението на останалите. Гледам, слушам и оставям да се работи, тъй като Росен като футболист е бил на много по-високо ниво от мен. Може би, не се знае, но в един даден момент той може да стане старши треньор на отбора, а аз да менажирам изцяло клуба. Но това все още е твърде далеч. В момента ми се иска да променим усещането на играчите какъв ритъм да налагат. Ще работим. Аз съм наясно, не може винаги да са все добре нещата. Ще имаме и тежки моменти, но съм спокоен, че те ще са свързани с мачове като Локомотив (София) и Етър, т.е. когато не успяваш да победиш, а не когато не успяваш да стигнеш до равен. Смело казвам, че до момента нито един отбор не ни е надиграл. Не го казвам от себелюбие, а чистосърдечно.
Интегриране на деца от школата
Нямаме зададени цели кога да влизат децата от школата. Аз ги следя непрестанно и при положение че има дете на нужното ниво, се качва. Миналата година с нас тренираха момчета от 2001 година, които продължавам да наблюдявам. Тази година малко спрях да ги качвам, защото на някои от тях не се отрази добре. Помислиха, че са достигнали много високо ниво. Най-основното нещо, което искам да се случи, е, което Росен каза – да се усети интелектуалната обстановка в клуба, да няма простотия. Ние нямаме домакин, за да може играчите да почувстват Витоша като отбор и нещата, които ползват, като собствени. Все едно влизат в своя дом. Сами се грижат за екипировката си, за да може да се асоциират с клуба.
Проблемът с младите
Според мен проблемът с младите е свързан с атмосферата в клубовете и отношенията между хората в тях. Трябва да приемем един клуб като едно семейтво и за да израсне здраво и пълноценно детето, трябва да бъде добре обгрижвано, възпитавано и направлявано кой път да хване. Атмосферата в повечето наши клубове е, извинявам се за израза, но „просташка“. Липсва интелект и нормална душевност. Тя е много важна, защото футболът реално е опорочен, превърнат е в бизнес на всяка цена. А на всяка цена не може и не трябва да има. Футболът е една от най-хубавите професии за тези, които я практикуват. От нещо, което им е хоби, което ги прави по-здрави физически и психически, изкарват пари. Не смятам, че начинът, по който мисля, нещата, които говоря, са „бой с вятърни мелници“. Вярвам, че тези хора, които сега завършват „Про“ лиценз, са различни и с тях ще дойде време да се променят нещата. Не разбирам и защо в големия клуб трябва да се гонят резултати при децата на всяка цена. Какъв е смисълът да печелиш медали по такъв начин? Това е егоцентризъм. Много по-добре е да се развият децата. Резултатите идват не когато шефът иска, а когато е структуриран добре процесът в клуба, когато всичко е точно, не на всяка цена и в него са замесени амбициозни хора.
За егото и още нещо...
Работил съм при много президенти, включително при Димитър Христолов и Емил Наков. Нормално е, един треньор, за да слезе във „В“ група, както направих аз миналото лято, да убие егото си. Аз трябваше да убия моето, за да разбера в крайна сметка, че всичко зависи от хората, които управляват клуба, и от доверието между тези, които работят в него. Не съм усетил натиск и напрежение до момента, защото може би не сме минавали през критични моменти. Идеите, които имам, се приемат. Може би някои от тях са грешни, но до моменти проблеми не съм имал.
