Наско Желев е възпитаник на детско-юношеската школа на Локомотив (София) Името му е сред легендите на железничарите, а той става известен като един от най-добрите десни защитници в историята на клуба. В представителния отбор дебютира в шампионския за клуба сезон 1977-1978 г. и играе до 1988 г., а през 1982 г. печели Купата на съветската армия.
През годините участва във всички национални отбори на България - от деца до мъже, а по-късно продължава кариерата си в Германия.
След оттеглянето му от активната футболна кариера, Желев се отдава на треньорската професия, в това число и като треньор на Локомотив. Към момента е скаут на няколко известни германски отбора.
- Добре дошъл отново в България. Как се чувстваш на родна земя?
- Благодаря, добре. Всъщност, в България винаги се чувствам така. При всяка възможност съм тук, когато имам свободно време.
- Какво е за теб Локомотив?
- Локомотив ми даде наистина много. Даде ми един голям трамплин към бъдеще, към име... Научи ме на много. Локомотив е моят любим клуб.
- Кой е най-хубавият ти спомен от ерата ти в Локомотив? Разкажи ни някоя интересна случка.
- Най-хубавият ми спомен с Локомотив е по време на европейските турнири -отстраняването на Динамо Киев. Случи се след 2:1 в Киев, където след моя контузия на терена влезе също една голяма легенда за Локомотив - Нако Дойчев. От далечно разстояние той отбеляза един фантастичено красив гол и ние продължихме.
- А кой е мачът ти с фланелката на Локомотив, който никога няма да бъде забравен?
- Отстраняването на Динамо Киев със сигурност е най-запомнящия се момент за мен!
- А в Германия?
- В Германия имаше много емоционални моменти, защото два пъти играхме за квалификация за влизане в Първа Бундеслига. Мачовете бяха няколко: срещу Айнтрахт Франкфурт, срещу Бохум, за купата срещу Щутгарт...
- Първият ти треньор е Жоро Петков. Сподели ни някои спомени от онова време.
- Това беше преди толкова много години... Все пак, спомням си доста добре… Със Стойне Манолов заедно предприехме далечен маршрут за проби: от с. Кривина първо с автобус, после с трамвай... Общо взето, с какво ли не, за да стигнем до Локомотив! Интересното беше, че Стойне беше ЦСКА-р, аз бях левскар, обаче Локомотив, за наше щастие се оказа най-хубавият клуб! Бате Жоро беше много уравновесен човек, винаги се държеше много приятелски с момчетата, но когато имаше загуби, можеше да бъде и много строг. С него наистина имахме успехи, станахме градски шампиони. Въобще, много хубави моменти. Жалко, че такива хора се срещат толкова рядко.
- А кой е треньорът, който е оставил най-голям отпечатък за твоето развитие, било то в България или в чужбина?
- От всеки съм получил по нещо. Жоро Петков, Гриша Петков, Васил Методиев, Апостол Чачевски, Тодор Велев, бате Цецо Илчев. Всеки ме е научил на нещо. Аз бях много млад футболист, когато започнах в Локомотив, дори в първите ми мачове имах по няколко минути участие... През 1978 г., благодарение на Васил Методиев и аз имах щастието да стана шампион на Локомотив.
- Разкажи ни за първия договор в Германия. Как отиде в там?
- Истината е, че историята е дълга, семейна и лична. Баща ми беше беглец, трябваше да има семейство и поне едно дете, за да може да замине. Всъщност именно на баща си дължа пробната ми тренировка през декември 1987 г. Да отида в Германия беше много трудно, но много хора застанаха зад мен... Две седмици имах пробни тренировки и веднага след това подписах договор.
Сумата за първи защитник за моя трансфер беше 30 000 марки, което за времето си не бяха никак малко пари. В Германия аз успях да направя кариера. Не успях да вляза в Първа Бундеслига, но имам много хубави спомени.
- Какво ще кажеш за новото ръководство на челото с г-н Василев?
- Бойчо Величков и Иван Василев са легенди на Локомотив! Те имат ясна визия и знаят как да управляват Локомотив София 1929. Благодарение на познанията им за футбола и на финансовите възможности на г-н Василев, Локомотив София 1929 има бъдеще! Пожелавам им много бързо клуба да се завърне в А група. Локомотив липсва на Първата група.
- Какъв трябва да бъде талисманът на Локомотив София 1929?
- Бих предложил да е някое лъвче, защото Локомотив винаги се е борел!
- Какво би посъветвал на младите таланти на Локомотив?
- Истината е, че таланти в България - колкото искаш. Това обаче не е достатъчно. Формулата според мен е: талант - 20%, труд - 80%. Бих пожелал на всичките млади момчета да са жадни за усъвършенстване. Който има желание, със сигурност може да постигне височини във футбола.
- Има ли черното тото в Германия?
- По мое време в Германия нямаше. Към момента в България също мисля, че няма.
- Следиш ли българското първенство и какво е твоето мнение за него?
- Никога не пропускам българското първенство. Когато съм в Германия също го следя, но по телевизията, когато съм в България – редовно съм на стадиона. Следя почти всички отбори. Мисля, че освен Лудогорец, на международното поле другите отбори не показват достатъчно добро темпо. Малко мудно се играе. Обаче искам да направя един комплимент на Лудогорец. Професионалната структура която направиха, е пътят за всички отбори в България.
- Има ли интерес от германски отбори към българските футболисти?
- Представянето на нашите футболисти на първенство в България, както и в европейските турнири е слабо. Това няма как да не окаже влияние. Германските клубове предпочитат собствени кадри, отколкото да прибягват към български футболисти. Трансферите към момента са изключително трудна практика.
- Какво най-много ти липсва от България? Ти и съпругата ти живеете в Германия, а двете ви деца са тук.
- Да, така е. Семейството много ми липсва. Преди нямах много време за децата, затова сега ми се иска да се прибера в България и да наваксаме.
- Те не искат ли да живеят в Германия?
- Засега само дъщеря ми може би, ако намери подходяща работа. А синът ми е категоричен, че иска да остане в България и тук да възпита сина си, моя внук, който вече е на 4 годинки.
