На 27 февруари внезапно почина авторитетния български футболист, рожба на ДЮШ на „Беласица“ Петрич, майстор на спорта Христо Бакалов.
Кой е Христо Бакалов?
Христо Иванов Бакалов е роден на 19.09.1950 година в Петрич. Първите си стъпки във футбола прави при треньора Георги Николов-Шмин. На 17 годишна възраст заедно с Димитър Каранушков правят впечатление на тогавашния старши треньор на мъжкия отбор на Беласица Димитър Харизанов-Митки. Определен е да отслужи военната си служба в Ивайловград, където изкарва само един месец, след което е преместен в Кюстендил, за да вземе участие в тамошния военен отбор-участник в образувано първенство от няколко отбора в страната, изграден от военнослужещи и служители в местните поделения. Треньорът на военния отбор Слав Славов редуцира привлечените футболисти до 25 , между които е одобрен и Христо Бакалов. Готви се няколко месеца и след заповед за разформироване на групата от военни отбори е преместен в гранично поделение в Петрич. Едновременно играе и в отбора на Беласица във В група при треньор Петър Енчев. Тук заварва вратаря Георги Филипов-рейса, Стоян Опренов, Костадин Караангелов, Тодор Велков, Евтим Кабранов, Димитър Каранушков-Данкин, Георги Личков, Васил Танев. Левият защитник Костадин Караангелов прекратява състезателна дейност и неговото място заема Христо Бакалов. С всички тези свои колеги е заедно до пролетта на 1972 година. По време на подготовката се изиграват 5-6 контролни срещи, включително и с отбора на Пирин Благоевград, воден тогава от бившият футболист на Беласица, треньор на благоевградския тим, Живко Карадалиев. Прави силно впечатление с изявите си на терена и след среща със заместник председателя на ФК Пирин Боян Котев, придружен от Димитър Каранушков, който е част от Пирин, му предлагат да премине в отбора на Пирин и да вземе участие в летния турнир в град Палермо, Италия. Христо Бакалов прави силни мачове по време на турнира и по този начин вече става член на представителния благоевградски тим, който през 1972/1973 година участва в Б група. Тук се събира заедно с Димитър Каранушков-Данкин, и отбора прави силни мачове, класира се на първо място и влиза в А група. В този отбор играе и друг известен петрички футболист-Атанас Пецовски-който му подава ръка и го напътства във футбола. Заради всичко това до ден днешен Христо Бакалов уважава своя съгражданин Атанас Пецовски. До този момент поста ляв защитник на Пирин се заема от Станке Михайлов- Убиеца. Успява да се пребори за мястото на Станке и с изявите си става любимец на феновете на Пирин. Тук се събира с треньора Тони Китов, който идва от Петрич и води със себе си Костадин Кабранов и Димитър Христов Карадалиев. През лятото на 1979/1980 година се прибира в Петрич независимо че ръководството и треньорския щаб на Пирин не са склонни да го пуснат, но той е категоричен. Заедно с Борис Хаджиев-Шмайзера идват да помогнат на отбора на Беласица. Още на първия официален мач на стадион Българска армия пред 30 хиляди зрители той е в титулярния състав на Беласица срещу ЦСКА. С фланелката на Беласица изиграва много силни мачове, натрупва и необходимия брой от 250 официални срещи/ а изиграва 262/, за да стане майстор на спорта. В отбора на Беласица играе една година. Вече като дипломиран строителен техник заиграва в отбора на Септември Симитли. На официален мач в Симитли срещу отбора на Перун Кресна е наблюдават внимателно от известния футболен арбитър от Петрич Стоян Мировалиев, който веднага след завръщането си в Петрич докладва за неговите качества и това помага за повторното му завръщане в края на 1981 до 1983 година в Беласица. Получава тежка контузия през 1983 година и това слага край на неговата кариера като футболист. Не прекъсва с футбола-става треньор на мъжкия отбор на Огражден Първомай, но за кратко време. Става помощник треньор на Беласица в А група на треньора Иван Зафиров, заменен по-късно от Тодор Николов от Самоков, завършил първенството 1983/1984 година. Прекратява треньорската си дейност поради различия с тогавашния председател на ФК Беласица. Една година стои настрани от футбола , но отново получава покана да стане старши треньор на Граничар Кулата, чийто председател е Димитър Манолев-дългогодишен митничар и кмет на селото. Успява да класира отбора на първо място в А окръжна група и през 1987/1988 година стават член на В група. Във В група отборът на Граничар мери сили с Марек, Беласица, Спортист Кремиковци, Спортист Своге, Ботев Ихтиман, Вихрен Сандански и други и класира тима на трето място в крайното класиране. Спокойно, според неговите думи, е имало възможност отборът да стане първенец в групата и да влезе в Б група, но липсата на материална база и финанси са били причина това да не се осъществи. Тогава успява да победи Беласица Петрич, и то в Сандански, заради наложено наказание на петричкия тим при треньор Петър Хаджийски-Дульо, и завършва наравно с Марек. През 1989 година е поканен от тогавашния УС на Беласица в лицето на Димитър Търнаров, Димитър Костенаров , Петър Манчев и др. да стане председател на ФК Беласица, където треньор е Петър Хаджийски-Дульо. Впоследствие треньорът е освободен и Христо Бакалов поема и треньорските функции, а негов помощни е Костадин Кабранов. Отборът на Беласица е във В група и в него играят Стоил Филипов, Емил Шаламанов, Илко Опренов, Марин Паловски, Павел Калаксъзов, Красимир Стоев и други.
Като футболист на Пирин Благоевград успява да завърши строителен техникум. Старши треньорът Петър Аргиров го подканя да учи задочно ВИФ, но отказва. Гордее се, че е играл рамо до рамо с известни футболисти, като започна от своя съгражданин Атанас Пецовски, Петър Петров, Николай Радлев, Йордан Самоковлийски, Йордан Попмихайлов, Димитър Андреев, Димитър Владимиров, Борис Николов, Методи Стоянов-Мечо и с футболистите от отбора на Беласица, които влязоха за първи път в а група през 1980 година. В отбора на Пирин се утвърждава като най-точен стрелец от бялата точка-дузпата-и бележи много решителни голове.
Паметни мачове в кариерата му са: срещу ЦСКА в Благоевград – победа с 2:1 с победно попадение на Хари Миленков, срещу Спартак Плевен, завършил 2:2 след негов изравнителен гол отборът на Спартак изпада от А група. Ива три пропуснати дузпи в кариерата си – срещу Славия в София и в Благоевград срещу Дунав Русе, а с фланелката на Беласица срещу Черноморец в Бургас. За най-големи таланти и футболни имена в България определя Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Георги Василев-Гочето, Цветан Атанасов, Цветан Веселинов, Воин Войнов, от Беласица-вратарите Любен Ташев-Папето, Валери Дагалов, Милан Каратанчев, целия отбор на Беласица ,влизайки в А група, Иван Велев-Филджана, Неделчо Туджаров-Шкумбата, Жоро Топалов , Георги Лачев. За последния казва, че е бил 80% талант и с останалите 20% труд е бил невероятен футболист на терена.
На въпроса какво не успя като футболист, той отговори: От това, което взех от футбола, съм прекалено доволен . Научих се на уважение към колегите, противниковите състезатели и съдиите. С две думи-футбола ме направи дисциплиниран човек.
За най-големи ръководител на футбола в Петрич определя д-р Димитър Наполеонов и Стоян Костенаров-Боньо. Последният успя отбора на Беласица да стане 19-ти отбор в б група-безпрецедентен случай в България. За най-големи треньори определя Петър Аргиров, Кръстьо Хаджиев, Стефан Костов, и на първо място първия си треньор Димитър Харизанов-Митки.
