Шоко: Историята на Локо Сф ни задължава за промоция

Гилерме де Соуза, известен повече като Шоко, от месец носи екипа на Локомотив София. След близо 5 години бившият защитник на Лудогорец се завърна отново у нас. В началото на месеца той подписа със столичните железничари. Локомотив София е четвъртият му тим в България след Лудогорец, Монтана и Локомотив Пловдив. На 8 януари 2011 г. подписва с Лудогорец. Шоко дебютира в Б група на 27 февруари при победата с 6:1 като гост над Брестник, когато заменя през второто полувреме македонеца Зоран Златковски. Със зелените печели 3 титли, 2 купи и 2 Суперкупи. Участва и в групите на Лига Европа и Шампионската лига. В края на ноември 2014 г. разтрогва по взаимно съгласие с клуба. Той ще остане в историята на Лудогорец като първия чужденец, играл за отбора. След него в Разград дойде и Марселиньо, като двамата прокараха пътя на бразилската колония там. За периода си в Лудогорец и завръщането у нас 29-годишният бразилец с български паспорт даде обширно интервю за "Тема Спорт". Разговаряхме с него на една от резервните пейки на стадион „Локомотив“.

Шоко, как се чувстваш отново в България след близо 5 години?

- Много добре. Страшно много ми харесва България и не само на мен, а и на цялото ми семейство. Аз изкарах доста време тук, близо 4 години в Лудогорец. Щастлив съм, че пак съм в България и пак ще правя това, което обичам и умея най-добре - да играя футбол. Радвам се, че семейството ми пак ме последва и е при мен тук, в София. Така няма да ми липсват.

Как се стигна до идването ти в Локомотив София?

- Том бе в основата на това да се върна. Той е говорил със собственика господин Василев и му е казал за мен. Тук е мястото да благодаря на господин Василев за доверието и че повярва в мен. Том ми се обади и ми каза: "Искаш ли да дойдеш да ни помогнеш в битката за елита?".

Дълго ли размишлява дали да се върнеш?

- Когато Том ми се обади, му казах, че ще помисля няколко дни и ще му отговоря. Седнах, говорих със семейството си, те се съгласиха, защото много харесват България, и дойдохме.

Студът и снегът не те ли плашат?

- (Смее се.) Даже и сега ми е малко хладно, защото още не съм се аклиматизирал. Ще ми трябва още малко време. Но в Разград вече свикнах донякъде. Все пак играх и в Монтана, в Локо Пловдив, после в Судува в Литва. Калил съм се вече (смее се).

Къде продължи кариерата ти след Судува? Завърна се в Бразилия...

- Играх в родината си за Жунвентуде и Итуано в Серия Б. В Итуано бях до август, така че не съм имал дълъг период на прекъсване. Игрово нещата с мен са добре, макар че още не съм на 100 процента. Малко време ще ми трябва за адаптация с времето - часовата разлика, климата, новите съотборници... Те са много готини момчета. В съблекалнята цари истински колектив. Иначе в Европа играх в АПОЕЛ Никозия и Судува, за който стана дума. В България ритах малко за Монтана и Локо Пловдив.

Кога смяташ, че ще си готов на 100 процента?

- Мисля, че след паузата в първенството в средата на октомври заради националните отбори. Тогава ще имаме две контроли, които ще ми помогнат.

От Лудогорец ли знаеш така добре български език?

- Да, там имахме преподавател. После и Стела Симеонова, която е преводачка, много ни помагаше. Има още какво да уча, но мисля, че се справям добре. Свикнах и разбирам всичко. Ще продължа да се уча. Все пак имам български паспорт и това ме задължава да говоря. Даже децата ми вече говорят.

Поддържаш ли връзка с някого от Лудогорец?

- Поддържам връзка с Кайсара. Той вече не е в Лудогорец, сега е в Турция, но останахме добри приятели. С Марселиньо също. Той е най-големият ми приятел и най-сериозната фигура в Лудогорец. Той е душата и сърцето, най-старото куче. Вандерсон също ми е добър приятел. Следя постоянно резултатите им. Но сега съм в Локо София и мисля само за това как да побеждаваме.

Съжаляваш ли, че не остана още в Лудогорец?

- Можех да остана още, но говорих с ръководството тогава, че искам промяна. Бях постигнал всичко - титли, купа, групи на Лига Европа, групи на Шампионската лига. А исках вече да сменя обстановката. Избрах АПОЕЛ Никозия заради климата. Топлото време ме привлече. Не беше кой знае колко по-добре финансово, но се нуждаех от промяна - бях стигнал тавана си. Сега се чувствам много добре в Локомотив София.

Как ти се струват нещата при червено-черните?

- По-спокойно е, но фланелката на Локомотив София е по-тежка, по-голяма, макар и във втора дивизия. Ние сме длъжни заради името и историята да влезем в елита. Там е мястото на Локо. Това може би е една от причините да дойда. Имаме голям шанс да влезем. Работим всеки ден за това. Пет години вече е дълъг период.

Какви са впечатленията ти от старши треньора Младен Додич?

-Той ми помага много. Идва при мен и говорим. Не съм играл от два месеца и разбира това. Добър специалист е. И най-важното, вижда се, че е добър и като човек.

Стана въпрос за Марселиньо и Вандерсон. Те бяха част от националния отбор на България за последните мачове. Ти също имаш български паспорт. Надяваш ли се да играеш за нашата родина?

- След като те могат, защо да не мога и аз. Затова и работя. Затова и се върнах. Искам да играя за България. Всеки футболист иска да е нацио-нал, нищо че няма да е за Бразилия. За мен България е втора родина, втори дом. Трябва обаче да се представям силно за Локомотив София, за да ме забележат и да ме викат. Едно е да искаш, а съвсем друго е да стане. Мисля, че химна вече го знам. Горда Стара планина, до ней Дунава синей... Химнът ви ми харесва много. Мотивиращ и надъхващ е. Обичам България и не го казвам, защото сега правим интервю или защото така трябва заради паспорта. Аз наистина харесвам тази страна. Имате неописуема природа. Планините са магични... Е, зимата е студено и вали сняг, но трябва да свиквам.

В Лудогорец бяхте повече чужденци, докато сега в Локомотив София са повече българските играчи...

- Момчетата тук са страхотни. Има доста качество в тях. Аз съм на 29 години и мисля, че мога да помогна с опита си на по-младите състезатели. Сега съм в най-големия пик на кариерата си откъм възраст.

Докога ти е договорът с Локомотив София?

- До края на сезона. После ще видим в зависимост от резултатите, които сме постигнали и дали сме изпълнили основната задача - да влезем в елита. Това е основният ни приоритет. Това сега е в нашите глави. Само Господ знае какво ще стане. Дали ще остана, дали ще влезем, дали ще замина пак за друга държава...

Как гледаш на факта, че Лудогорец вече 8 поредни години е шампион. Може ли някой да ги спре?

- Там организацията е на много, много високо ниво. Това мога да кажа. Сега мисля, че ще е най-трудният сезон за Лудогорец.

Начело на отбора е твоят бивш съотборник Станислав Генчев. Какво мислиш за него?

- Играхме заедно две години. Много интелигентен човек. Има голям потенциал да стане добър треньор, а и вече е водил Етър. Ще има успехи, вярвам в това. Той имаше добър поглед за играта като футболист и това е важно.

При кой треньор се чувстваше най-добре в Лудогорец - Петев, Дерменджиев или Стойчо Стоев?

- Всеки от тях е добър и постигна успехи. Най-много съм благодарен на Ивайло Петев, защото ме доведе в България. Той ме откри. Бях на лагер със Сантос в Испания и тогава той бе там и дойде да ме гледа. Хареса ме и ме докара в България. На него ще му благодаря винаги, защото благодарение на него дойдох в Европа.

Разкажи малко повече за семейството си...

- Имам две момчета - едно на 10 и едно на 4 години. Те също харесват много България. Големия ще го записвам да тренира в школата на Локомотив София. Той обича футбола и говори перфектно български.