Георги Амзин и Кристиан Узунов са двама от титулярите на един от лидерите във Втора професионална лига - Витоша, които, освен че са родом от Бистрица, в качеството си на треньори в школата са се заели с тежката задача да предадат знанията си на най-малките местни таланти. За предизвикателството да работят с деца на възраст между 8 и 11 години, за отговорността, която носят, както и за плановете за развитие на школата, Амзин и Узунов разказват пред клубния сайт.
- С какво според вас се отличава школата на Витоша?
Узунов: В клуба от изключително голямо значение е доброто отношение. Това се отнася за абсолютно всички, като се тръгне от президента, мине се през треньорите и играчите от първия състав и се стигне до нас – треньорите на най-малките. Всичко това допринася за изграждането на една позитивна и спокойна атмосфера. Няма натиск, нещата не се правят на всяка цена, а удоволствието от играта е водещо.
Амзин: Ние сме били част от най-големите школи в България – тези на Левски и ЦСКА, Крис е бил и в младежкия национален отбор и знаем колко важно е да се отнасяш добре с децата, да създадеш една семейна атмосфера. Стараем се много, въпреки че е по-трудно, отколкото очаквахме в началото. Все пак говорим за деца, където е нужно, освен да бъдеш треньор, до известна степен да бъдеш и възпитател, педагог.
- Какви са децата на тази възраст?
Узунов: Разбойници! (смее се) Бих казал, че са добри деца, на които обаче е много трудно да привлечеш вниманието, камо ли пък да го задържиш. Компютрите и новите технологии са основното, което ги интересува. След края на всяка тренировка първото нещо, което правят, е да започнат отново да говорят за телефони и игри. Все едно занимание не е имало.
Амзин: Опитваме се максимално да разнообразим заниманията на децата, макар понякога и на нас да ни се налага да залагаме на телевизионни игри например. Затова веднъж решихме да им организираме парти с турнир на PlayStation. В един момент обаче малките не искаха да си тръгват, толкова им хареса. Децата трябва да бъдат в крак с новите технологии. Сами по себе си те не са лоши, тъкмо напротив. Но просто не трябва да бъдат такава основна част от интересите на децата. Нашата цел е да променим именно това, но откровено казано, процесът е много бавен и труден.
- Знаем, че правите различни инициативи за децата. Разкажете ни малко повече?
Амзин: Стараем се да не сме единствено треньори на футболния терен. Както стана дума, опитваме се максимално да разнообразим заниманията им, по някакъв начин да привлечем вниманието им. Понякога ходим на кино, а в края на миналия сезон решихме да направим мач между родители и деца. Получи се страхотно. Забавно е как част от родителите трудно могат да преглътнат загубата, дори и от собствените си деца, мотивират се малко повече от нужното за победата и това принуди мен и Кристиян да се включим в отбора на децата. (смее се) Вярваме, че това е една добра инициатива, тъй като така се засилва връзката на децата не само с нас, но и с родителите им.
Узунов: В началото на този сезон решихме да направим нещо по-различно. Понякога, ако искаш да накараш детето да направи нещо, трябва да погледнеш през неговите очи, да видиш какво истински го интересува. Затова през есента, след края на една тренировка, поставихме следната задача на децата – всяко едно от тях да представи на следващия ден в рамките на една страница есе за любимия си футболист. Няма как да ви обясня как се вдъхновиха децата и колко най-различни и интересни писания имаше.
- Как виждате развитието на школата?
Амзин: Както и Ники Христозов беше отбелязал в интервю за сайта преди няколко седмици, подобни условия няма никъде. При нас не се плаща за екипировка, не се плаща във времето, в което не се играе, както не се дават пари за няколко месеца напред, каквато е практиката в други школи. Отскоро имаме и ново игрище, което за в бъдеще ще ни помогне значително. Имаме много идеи за хубави инициативи, които да реализираме с най-малките. За съжаление обаче, все още има деца, които други школи ни отмъкват.
Узунов: Идеята и желанието ни са да доставим едно приятно преживяване на децата, а не да натоварваме и тях, и родителите им. Смятаме, че нещата, които правим, ще дадат своя резултат. Ние не сме Левски или ЦСКА, но сме убедени, че отношението, което демонстрираме, няма как да остане незабелязано. Всичко, което правим, всички добри инициативи, които се случват, са резултат от мисленето, манталитета и отношението в нашия клуб. Ние наистина сме като едно семейство и се надяваме то да продължи да се увеличава.
