Симоне Моро (Италия) и Денис Урубко (Казахстан) направиха първо зимно изкачване на петия връх в света Макалу (8463 м). То им отне три дни от базовия лагер и бе осъществено по класическия маршрут от запад-северозапад.
От самото начало експедицията бе преследвана от проблеми. След предварителната аклиматизация в района Соло Кхумбу (в близките околности на Еверест) се оказа, че наетите носачи не са в състояние да изнесат багажа до базовия лагер. При това положение изглеждаше, че продължаването на начинанието е невъзможно. Но след огромни усилия (и пари) бе нает хеликоптер и на 20 януари най-сетне се появи главният опорен пункт в подножието на Макалу.
Двамата алпинисти бяха настроени решително, което най-добре личи от думите на Урубко: “Със Симоне сме готови да се борим докрай. Нужни са ни само два-три дни без вятър. И тогава сигурно ще успеем”.
След като изградиха базовия си лагер, Моро и Урубко продължиха реализацията на своя план. Правеха аклиматизационни излизания по западния склон на Макалу. По време на едно от тях стигнаха до 7400 м, малко под седловината Макалу Ла. Преди да вземат решението на атака у двамата имаше съмнения дали аклиматизацията им е достатъчна. Планът им предвиждаше три дни пребиваване с зоната на 8000 метра при изкачването, а те само два пъти бяха се домогвали до 7400 м и бяха прекарали само една нощ на тази височина.
В хода на атаката най-напред се придвижиха до лагер 2 (6800 м). На следващия ден бяха на 7700 м. На 9 февруари се предвиждаше скоростта на вятъра да се увеличи, но въпреки всичко Симоне и Денис тръгнаха към върха. Около 14.00 часа бяха на връхната точка, само три седмици, след като се бяха появили в района на Макалу. От самия връх италианецът съобщи: “Беше невероятно тежко – страшно студено и ветровито. Последните три часа бяха истинска битка с беснеещия вятър”.
Досегс само осем от 14-те осемхилядника на Земята имаха зимни изкачвания. В Непал последният връх от категорията на най-високите без зимна премиера беше Макалу. В Пакистан всичките тамошни осемхилядници са девствени през зимата – К-2 (8611 м), Нанга Парбат (8125 м), Гашербрум-1 (или Хидън пик, 9068 м), Броуд пик (8047 м) и Гашербрум-2 (8035 м). Затишието след 80-те години на ХХ век, когато полски алпинисти извършиха революция в световния алпинизъм и изкачиха за първи път седем осемхилядника начело с Еверест, продължи чак до 2005 г. Тогава Пьотр Моравски и Симоне Моро, участници в полска експедиция, начело с Ян Шулц, стъпиха на Шиша Пангма (8013 м) в Тибет.
Както Симоне Моро, така и Денис Урубко е бил “ученик” в полската школа по зимен хималаизъм – от декември 2002 до март 2003 г., като участник в зимна експедиция на К-2 от север под ръководството на Кшищоф Виелицки (петия човек в света, стъпил на всички осемхилядници, автор на зимните премиери на първия, третия и четвъртия връх в света - Еверест, Кангчендзьонга и Лхотце). Урубко пробва силите си на Макалу през миналата година заедно със Сергей Самойлов. Но след една нощ върху малка скална площадка на 7500 м те бяха принудени да се откажат.
От своя страна Симоне Моро посвети последните два сезона на опити за първи зимен успех на Броуд пик. Но и в двата случая трябваше да се задоволи със стигане до около 6500 м.
Малко история
Първият зимен опит на Макалу бе направен през 1980 г. от италианската свръзка Ренато Кадзарото-Марио Курнис, която се задоволи със 7400 м. През 1985/ 1986 г. Райнхолд Меснер успя да стигне до кулоара, който извежда към седлото Макалу Ла. На следващата година шестима поляци и двама американци начело с Анджей Махник също бяха спрени от лошото време на 7400 м. Последва пауза от 10 г. и в самия край на 1998 г. опит започнаха поляците Кшищоф Виелицки, Анна Червинска, Ришард Павловски и белгийката Ингрид Байенс. “Избрахме класическия маршрут през Макалу Ла, чиято трудност се дължи на голямата му дължина – писа Виелицки. – В средата на януари бяхме връхлетени от буря и на моменти чувствахме, че това е краят. Но оцеляхме и това беше едно от най-големите изпитания, пред които съм се изправял в най-високите планини.” Виелицки нямаше късмет и през 2000/ 2001 г. През 2006 г. при опит за солова атака във върховия купол на Макалу изчезна безследно легендарният френски алпинист Жан-Кристоф Лафай, след като бе стартирал от лагера си на 7600 м.
Смразяващият дъх на хималайската зима
Съгласно традициите, всички истински зимни изкачвания трябва да се извършват в рамките на календарната зима – между 21 декември и 21 март. Според още по-строгите норми цялата експедиция трябва да се вмести в този период. Известно объркване на понятията внася фактът, че официалните разрешения на непалските и китайските власти се отнасят за времето между 1 декември и 21 март.
Един от най-големите проблеми по време на зимните експедиции в Хималаите и Каракорум е студът. На връхната точка на Еверест годишният температурен минимум се пада на 21 декември (деня на зимното слънцестояние) и е средно минус 37 градуса по Целзий. От този момент до 28 февруари температурата никога не се качва над минус 33 градуса. Най-ниската температура, измерена на върха, е минус 41 градуса – според 868 прогнози за Еверест на службата “Adventure Weather” в периода 2002-2004 г.
Но това е само част от проблема, защото към хималайския мраз се прибавят ветрове с ураганна сила. “Това е ад – писа италианецът Лука Вуерих по време на миналогодишния му зимен опит на Макалу с Нивес Мерои и Романо Бенет. – Непрекъснато имаме чувството, че сме поставили палатката си на железопътна линия и връхлитащите с грохот върху нас влакове успяват да се отклонят една секунда преди да ни пометат.” Най-голямата скорост на вятъра на Еверест е измерена на 6 февруари 2004 г. – 78 м/ сек или ок. 280 км/ час. А това е много над прага от 250 км/ час, с който се определят ураганите от пета категория. А ако използваме понятието “температурен комфорт” (температурата на въздуха с отчитане влиянието на вятъра върху субективното й усещане от човек), ще се окаже, че през януари температурата понякога стига до минус 70 градуса по Целзий! При това положение времето, за което могат да се получат измръзвания в базовия лагер, е 30 минути, а в района на върха – по-малко от пет минути. За сравнение: най-ниската температура в Северното полукълбо е зафиксирана в Сибир (в Оймякон, Якутия) – минус 67.8 C, а най-ниската на Земята – в района на руската полярна станция “Восток” в Антарктида – минус 89 C (тези данни не отчитат изстудяващия фактор на вятъра, но на морското равнище в тези райони обикновено цари безветрие).
От началото на октомври и през целия ноември времето в най-високите планини е много сухо. След това нивото на влажността на въздуха слабо се покачва, благодарение на редките зимни снеговалежи. И тъкмо сухият въздух е истински бич за алпинистите, защото действа като шкурка върху лигавицата на носа и гърлото и въобще върху дихателните пътища и много лесно може да извади от строя всеки в най-решителния момент.
Като към всичко това прибавим липсата на кислород (или още по-точно намаляващото парциално налягане на кислорода в увеличаването на височината), става ясно защо зимата в най-високите планини е сезон единствено за много тесен кръг избраници, за представителите на истинския елит на алпинизма. Бащата на зимния хималаизъм, полският алпинист Анджей Завада, обичаше да казва: “Кажи ми какво си катерил през зимата, за да ти кажа какъв алпинист си”.
Досегашните първи зимни изкачвания на осемхилядници
Еверест (8848 м) – 1980 г., Лешек Чихи, Кшищоф Виелицки (Полша),
Манаслу (8163 м) - 1984 г., Мачией Бербека и Ришард Гайевски (Полша),
Дхаулагири (8167 м) – Анджей Чок, Йежи Кукучка (Полша),
Чо Ойю (8205 м) – 1985 г., Мачией Бербека-Мачией Павликовски, Йежи Кукучка-Анджей-Зигмунт Хайнрих (Полша),
Кангчендзьонга (8586 м) – Кшищоф Виелицки, Йежи Кукучка (Полша),
Анапурна (8091 м) – Йежи Кукучка, Артур Хайзер (Полша),
Лхотце (8516 м) – Кшищоф Виелицки (солова атака),
Шиша Пангма (8013 м) – 2005 г., Пьотр Моравски (Полша), Симоне Моро (Италия),
Макалу (8463 м) – 2009 г., Симоне Моро (Италия), Денис Урубко (Казахстан).
Информацията е на Climbinguidebg.com
Първо зимно изкачване на петия връх в света бе направено от двама алпинисти
На 9 февруари т. г. Симоне Моро (Италия) и Денис Урубко (Казахстан) направиха първо зимно изкачване на петия връх в света Макалу (8463 м). То им отне три дни от базовия лагер и бе осъществено по класическия маршрут от запад-северозапад.
