Владимир Зографски постигна огромни успехи за България в ски-скоковете. 19-годишният българин призна, че близките му са били много притеснени преди дебюта му в ски-полетите на огромната шанца в Планица (Словения).
„Сезонът мина доста добре, един от най-добрите ми сезони. Имаше 32 старта, напрежението беше огромно след състезания всяка събота и неделя. Цял Самоков ме гледа. Посрещнаха ме като герой”, заяви с усмивка Влади Зографски в сутрешния блок на „БНТ1”.
Зографски не скри, че родителите му са били най-разтревожени преди приземяването му в Планица с над 165 км/ч и полет от над 213 метра.
Зографски не скри, че родителите му са били най-разтревожени преди приземяването му в Планица с над 165 км/ч и полет от над 213 метра.
„За първи път участвах в ски-полети. Скочих 213,5 метра личен рекорд и успях да подобря българския рекорд. Първи скок преди ски полет не спях два дни. Имах чувството, че идва края на света за мен. Направо е отвратително. Баща ми щеше да припадне преди първия скок. Там е екстремно. Излита се със 107 км/ч, лети се 17 секунди, най-опасната и най-екстремната писта. Средната скорост на приземяване е от 165 до 170 км/ч. От прекалена концентрация не се усеща нищо. Всичко минава като част от секундата, всичко е координация, човек не усеща нищо по време на полета. Изключваш всичко и минава като на сън. Започваш да усещаш вече като завиеш”, обясни Влади Зографски.
Той разказа, че немските медии са били озадачени как състезател от държава, в която няма нито една шанца за скокове може да стане шампион.
„По-скоро е минус, че съм по-дребничкък от другите. Шампион без шанца се става с много труд предполагам. Сега съм около 53 кг, аз съм 165 см, това не е малко спрямо теглото. Полякът Адам Малиш ми беше идол, но сега нямам идол”, разказва той.
Тийнейджърът съжалява, че няма други родни състезатели в този атрактивен спорт. Той се надява на добро представяне на Олимпиадата в Сочи.
Той разказа, че немските медии са били озадачени как състезател от държава, в която няма нито една шанца за скокове може да стане шампион.
„По-скоро е минус, че съм по-дребничкък от другите. Шампион без шанца се става с много труд предполагам. Сега съм около 53 кг, аз съм 165 см, това не е малко спрямо теглото. Полякът Адам Малиш ми беше идол, но сега нямам идол”, разказва той.
Тийнейджърът съжалява, че няма други родни състезатели в този атрактивен спорт. Той се надява на добро представяне на Олимпиадата в Сочи.
„Няма конкуренция, няма отдолу никой. Аз като се откажа няма кой да продължи. Надявам се да направя добро класиране на Олимпиадата в Сочи. Лятото има Световна купа, целогодишно тренираме. В историята има само един дебютант, който печели медал на Олимпиада, и това е Грегор Шлиренцауер”.
